Ако си мислите, че тази статия си е поставила за цел да защитава шамарите и грубостта към децата, грешите. Но напоследък толкова много сме се фокусирали върху това колко е страшно да крещим на децата си и да си изпускаме нервите, че сякаш забравяме нещо важно. И то е, че съществуват много други неща, на пръв поглед – невинни и безобидни, които далеч по-болезнено нараняват малчуганите и оставят трайни следи върху тяхната психика и самочувствие.
Да, наистина – детето ви ще забрави за онзи шамар, който му ударихте, когато си изпуснахте нервите, след като то крещеше и се тръшкаше в супермаркета… Ще ви прости за него, ако усеща с цялото си сърце, че въпреки всичко го обичате.
ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА
Все повече хора по света започват да изпадат в паника, ако случайно забравят мобилния си телефон у дома. Според изследване от 2012 г. 73% от американците се паникьосват, ако трябва да изключат телефона си за известно време. Макар експертите да предупреждават, че от време на време е необходимо това откъсване от технологиите, тази модерна зависимост набира все повече сила. Нарича се номофобия (no mobile phone phobia).
Доколко е важно мнението на другите за вас? Доколко сте зависими от „какво ще кажат хората“? Случвало ли ви се е да се откажете от нещо заради хорското мнение? Опитвате ли се да бъдете такива, каквито искат другите, за да им се харесате? Търсите ли непрекъснато тяхното одобрение?
Всъщност колкото повече се опитвате да се харесате на другите и търсите тяхното одобрение, колкото повече се стремите да бъдете каквито околните очакват от вас, толкова повече не ви харесват. Защото опитвайки се да угодите на всички, вие се отдалечавате от себе си и губите своята уникалност.
Защо е толкова важно другите да ни харесват? За да ни повдигнат самочувствието, да ни накарат да се почувстваме харесвани, ценени, обичани?
Всички искаме най-доброто за децата си и се стараем да им го осигурим. От нас се очаква от момента, в който се роди новият член на семейството ни, по един магически начин и разчитайки само на инстинктите си, да сме подготвени да бъдем функционални и успешни родители. Действителността често е различна от очакваното.
Да бъдеш родител е повече от роля в нашето ежедневие. Да бъдеш родител е изкуство, което изисква търпение, постоянство и готовност да се променяме.
Специалистите от Инсайт България, провеждащи регулярни семинари за тийнейджъри, предлагат 5 съвета в помощ на всеки родител, преминаващ през през бурните тийн години на детето си.
В днешно време все по-често се говори за тормоз. И ако някога това понятие се е разглеждало основно и предимно като акт на физическо посегателство и агресия, то днес тормозът бива изследван и като психологическа и емоционална величина.
Какво представлява емоционалният тормоз?
Част от психологическа игра, чиято основна цел е овластяване и контролиране, подчиняване и използване. Неадекватен „психологически инструмент“, третиращ субекта като предмет, функция, която безропотно трябва да обслужва нуждите (основно психологически) на насилника. В немалка част от случаите жертвите на емоционалния тормоз са много „по – увредени“ и нанесените им щети понякога са много по-значителни в сравнение с тези, които са потърпевши от физически тормоз. Често самите жертви не осъзнават какво точно се случва с тях. Преживяването за потиснатост и неудовлетвореност непрекъснато присъстват като преживяване, но се оказва трудно да се идентифицира произходът им. Дори когато потърпевшият има яснота за случващото се, трудно успява да намери начин да се противопостави, да се отстои и промени статута си и случващото се с него. Една от причините за това е свързана с личността на насилника – често пъти това е близък човек (нерядко партньор), или пък някой на по-авторитетна или висока позиция.
Натрапливите мисли са многобройни, несвързани с действително случващото се мисли, които възникват у човек в някаква ситуация. Неприятното естество на тези мисли може да доведе до няколко разстройства и състояния, които засягат психичното здраве на човека. Прекалената като количество и честота поява на натрапливи мисли винаги води до депресия.
Депресия
Депресията е вид психично разстройство, което засяга негативно начина, по който мисли човек, по който се чувства и реагира на ситуация. Тя може да бъде или дългосрочна, или преходна, и предизвиква чувства като тъга и загуба на интерес към живота, което пък има способността да потисне настроението на човека и неговата продуктивност в работата. Депресията може да затруднява концентрацията и да допринася за това човекът да остава заседнал в определена мисъл или отминала случка.
Забелязала съм, че хората са склонни да се фокусират върху отрицателните страни на живота в трезвеност и не мислят много върху ползите. Преди да спра да пия, дори не знаех, че има ползи! Затова ще бъда вашият готин, трезвен приятел – е, може би само частта с трезвения. Вълнувате ли се? Би трябвало. Това са само няколко от начините, по които спирането на алкохола ще промени живота ви към по-добро.
Край на махмурлука
Това е едно от очевидните неща, но не си давах сметка колко е хубаво да живееш без махмурлук, докато не спрях пиенето. Прекарвах поне четири дни месечно с махмурлук – това са почти два цели месеца в годината! Лежах, чувствайки гадене, умора, тревожност (повече за това по-късно) и просто чувствайки се ужасно.
„Малки деца – малки проблеми. Големи деца – големи проблеми.“ За съжаление това твърдение е вярно. Докато децата са малки и средата около тях е сравнително капсулирана и подвластна на контрола (или поне в някаква степен) на родителите, то с порастването нарастват и рисковите ситуации и „заплахите“, пред които малчуганите, превърнали се в тийнейджъри, се изправят.
Парадоксално, но факт – един от рисковите и паралелно с това един от протективните фактори по отношение на физическото и психическото здраве и благоденствие на малките възрастни, се оказва училището. Място, на което децата прекарват по-голяма част от времето, място, където за първи път се сблъскват с много теми и въпроси. Темата за наркотиците е една от тях (което разбира се не означава, че тя не се появява и извън пределите на училището). Именно затова възниква въпросът за нуждата от превенция на употребата на наркотици в училищата.
Вече съм направил/а консултация със специалист и съм по-наясно какво означават детокс и психосоциална рехабилитация и какво ни предстои като лечение. Има различни варианти.
1. Може би моят близък се нуждае от детокс (детоксификация). Какво е това?Това е периодът, който е необходим на организма да се изчисти от употребяваното вещество и да преминат неприятните (а понякога и животозастрашаващи) симптоми на абстиненцията. Тъй като тези симптоми са най-силни при зависимост към вещества като опиати, алкохол, барбитурати и бензодиазепини, обикновено се налага зависимият, решил да се лекува, да премине през такъв период.
Алкохолик ли съм?
Обръщам се пиян по таван с автомобила си, когато за първи път си задавам този въпрос. Отговорът дойде след време. И никак не ми хареса. Не станах алкохолик за един ден или за една нощ. Давам си сметка, че съм се изграждал бавно, методично и ежедневно, докато един ден не видях, че вече съм потънал мъжката в блатото. Целият съм в кал и смърдя. А, блатото точно такъв ме харесва и ме иска. И ме вика.
Започнах да пия съвсем невинно, за да направя впечатление, защото другите пият , защото харесвах едно момиче. Изобщо, защото така се прави. Причините да пия с времето ставаха все повече и повече – болки в кръста, проблеми в работата, проблеми в семейството. За да спя, за да се веселя, защото ми е тъжно, защото не ме разбират, защото ми се пие.
