Според федералното законодателство на Съединените американски щати притежанието и употребата на марихуана е незаконно. Съгласно Закона за регулираните субстанции (CSA) канабисът е класифициран като вещество от списък I с висок потенциал за зависимост, като по този начин се забранява дори медицинската му употреба. На щатско ниво обаче, политиките по отношение на употребата на канабис за медицински цели и развлечения се различават значително и в много американски щати се противопоставят на федералното законодателство.
ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА
На 14.05.2018 г. Европейският съюз (ЕС) взе решение да постави два нови синтетични канабиноида под контрол в 28-те държави-членки. Прилагането на решенията на Съвета на ЕС, основани на предложенията на Европейската комисия, са приети на последния етап от тристъпковата законова процедура, създадена да реагира на новите психоактивни вещества, които могат да представляват здравна и социална заплаха. Двата синтетични канабиноида са ADB-CHMINACA и CUMYL-4CN-BINACA, които предизвикват безпокойство за здравето в Европа.
Вредните ефекти, свързани с употребата на двете вещества, са докладвани от държавите-членки чрез Системата за ранно предупреждение (EWS), управлявана от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) и Европол. След публикуването на решенията в Официалния вестник на ЕС държавите-членки ще имат една година да поставят веществата под контрол в националните си законодателства.
Решенията са основани на откритията от официалните оценки на риска на веществата, проведени от разширения Научен комитет на EMCDDA през ноември 2017 г., с участието на допълнителни експерти от държавите-членки, Европейската комисия, Европол и Европейската агенция по лекарствата.
Оценките на риска са оценявали здравните и социалните рискове от наркотиците, както и международния трафик и участието на организираната престъпност.
ADB-CHMINACA се разпространява в ЕС поне от 2014 г. и е бил идентифициран в 17 държави-членки, в Турция и Норвегия. По време на оценката на риска са били докладвани 13 смъртни случая с потвърдено излагане на веществото от три държави-членки (Германия, Унгария и Швеция).
CUMYL-4CN-BINACA се разпространява на пазара за наркотици в ЕС поне от 2015 г. и е бил идентифициран в 11 държави-членки и в Турция. По време на оценката на риска са били докладвани 11 смъртни случая с потвърдено излагане на веществото от две държави-членки (Унгария и Швеция).
Двете вещества обикновено се откриват в билкови „смеси за пушене“ или в прахообразна форма, но са налични и под друга форма (например като напоени листчета или течности за електронни цигари).
Източник: http://www.drugsinfo-bg.org/aktualno/dva-novi-sintetichni-kanabinoida-shte-badat-postaveni-pod-kontrol-v-evropejskiya-sayuz/
Как разбирате кога ходенето по купони се е превърнало в проблем?
За Алис, 25 г., типичната петъчна вечер е означавала за нея да направи всичко възможно да намери парти. Преди няколко години тя буквално е живеела заради уикенда – излизала е всеки уикенд, подхранвайки непрекъснатите си купони с мощна комбинация от наркотици.
„В петък вечер пътувахме до всяка точка от страната, за да отидем на рейв парти и дори да трябваше да шофираме осем часа, не ни пукаше“, казва тя. „Прекарвахме там уикенда и после шофирахме обратно вкъщи. Всички бяхме нетрезви. Мисля само каква късметлийка съм, че съм жива.“ Алис, която е чиста от две години, е била зависима към кетамин и е имала проблеми с още няколко парти наркотика, включително MDMA (екстази) и кокаин. Сега тя живее в Amy’s Place – рехабилитационна програма в Лондон, основана от Фондацията „Ейми Уайнхаус“, и една от малкото резидентни програми в страната (Великобритания), които са само за жени.
Докато повечето разговори за зависимостта към наркотици са фокусирани върху веществата, които се смятат за „по-твърди“ – като опиатите и крек кокаина, много от експертите по намаляване на вредите са съгласни, че парти наркотиците също могат да бъдат проблем. MDMA предизвиква особено безпокойство, защото масово се счита, че той не може да доведе до зависимост. Хората, които го употребяват за забавление, обикновено смятат, че не е възможно да се пристрастят към него.
Но докато други вещества – като хероин и тютюн, могат да предизвикат физическа зависимост, употребяващите MDMA могат да стигнат дотам, че да мислят, че не могат да си прекарват добре на парти без него. „Ако свързвате гълтането на хапче с веселото прекарване, тази връзка става наистина силна“, казва Йън Хамилтън – преподавател по психично здраве в Университета „Йорк“. „Слушането на музика, релаксирането, събирането с приятели, хубавото преживяване са неща, които искате да повторите. Но може би единственият начин да получите този емоционален отговор вече зависи от взимането на това хапче.“
Формирането на психологическа зависимост може да не представлява непосредствена опасност като физическата зависимост, тъй като абстиненцията при последната може да бъде животозастрашаваща, но въпреки това, психологическата зависимост е значителен проблем за засегнатите от нея. Хамилтън казва: „Ако сте психологически зависим към нещо, за вас не е голяма утеха, че не сте физически зависим, защото крайният резултат е същият – вие търсите повече от наркотика.“ Хамилтън, чиято работа се фокусира върху връзката между употребата на вещества и психичното здраве, обяснява, че когато мислим за това дали парти наркотиците са станали проблем, е по-важно да мислим за това какво става, когато някой не употребява наркотика.
„Психологическата и физическата зависимост към всеки наркотик стават очевидни от това какво се случва при липсата му, а не от това какво се случва при интоксикация“, казва той. „Какво се случва, ако не можете да си го намерите или го спирате? Имате ли неприятни психически или физически усещания?“ Доминик Ръфи, директор във Фондация „Ейми Уайнхаус“, повтаря този въпрос. Ръфи, който също се възстановява от зависимост към наркотици, включително MDMA, казва: „Ако намирате мисълта да излезете навън, без да употребите вещество, за ужасяваща или непривлекателна, тогава имате някакъв проблем.“
Така са стояли нещата и за Алис, тъй като целият ѝ живот се е въртял около партитата. Било ѝ е трудно да се задържи на работа и е останала бездомна, живеейки в изоставени жилища и по приятели. Употребявала кетамин всеки ден и просто чакала да дойде уикенда, така че да може да излезе отново и да вземе още наркотици.
„Бях човек, който искаше да ходи по купони през цялото време, и исках всички да го правят с мен“, казва тя. „Но един по един приятелите ми престанаха да ходят по партита с мен, защото те имаха работа и живот и накрая останах само аз.“
Алис разбира, че има проблем и постъпва в рехабилитационна програма. Сега получава голяма подкрепа в Amy’s Place – програма, създадена специално за реинтеграцията на възстановяващи се зависими жени в обществото. Тя отваря врати съвсем наскоро заради липсата на места за възстановяване, предназначени само за жени.
Едно изследване показва, че без този вид подкрепа жените е по-вероятно да се върнат към зависимостта към наркотици в сравнение с мъжете. Също така, Хамилтън казва, че се смята, че жените са по-податливи към зависимост към MDMA, отколкото мъжете.
„Това, което изследването показва, е, че младите жени, тоест тези на възраст под 25 г., изглежда са в повишен риск от зависимост към MDMA“, казва той. Но все още не е известно защо това е така или доколко е голям този проблем.
Хамилтън казва, че изследванията на зависимостта към MDMA просто не са налице. Оценките за това дали веществото води до зависимост варират от 4 до 59% – интервал, който е твърде голям, за да се правят каквито и да било заключения.
И Ръфи, и Хамилтън посочват също, че другата трудност да се говори за зависимост към парти наркотиците е, че поведението на човека, който ги употребява, не съответства на нашето разбиране за типичния профил на един зависим. Тези вещества обикновено се употребяват само през уикенда и хората често успяват да задържат работните си места, така че може да е трудно да се разбере, когато някой има сериозен проблем.
„Има хора, които са способни да употребяват наркотици за забавление, да ги употребяват в петък и събота вечер и за тях това не е проблем“, казва Ръфи. „Но има един малък процент от хора, които откриват, че не могат да спрат употребата.“
Също така се приема, че средата в клубовете е катализатор за зависимост. Обаче Алис, която сега ще учи в Кралския колеж в Лондон, казва, че според нея парти средата не е причината за нейната зависимост. „Изобщо не смятам, че парти средата прави хората зависими“, казва тя. „Мисля, че проблемът възниква за някои хора, които са преживели травма през живота си. Хората са проблемът. Аз бях проблемът. Никога не са наркотиците, аз бях. За съжаление, някои от нас, които се опитваме да избягаме, стигаме до крайност.“
Източник:http://blog.drugsinfo-bg.org/
Общият процент на пушачите сред пълнолетните намалява постоянно от 60-те години на миналия век, но хората с психиатрични заболявания не участват в тази тенденция.
Около 20% от пълнолетните американци имат психиатрично заболяване, като те пушат повече от 30% от цигарите, изпушвани от пълнолетните в САЩ, според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
Процентът на пушачите сред хората с психиатрични заболявания също е по-висок – 36% – сравнено с около 21% от общото население.
Този процент не включва хората, които страдат само от злоупотреба с вещества или от разстройства на развитието, така че той може да е по-висок.
Също така, нивата на пушене са по-високи при определени психиатрични заболявания. Някои изследвания откриват, че над 80% от хората с шизофрения пушат цигари, докато само 34% от тези, които са с фобии, правят това.
Докато някои фактори могат да направят отказването от цигарите по-трудно за хората с психиатрични заболявания, най-трудното е да им се осигури лечението, от което те се нуждаят.
„Хората с психиатрични заболявания срещат препятствия по отношение на достъпа до лечения за отказ от тютюнопушенето и мисля, че ние наистина сме предали тези пушачи“, казва Дженифър Тайди, доктор на науките и професор по психиатрия и човешко поведение и по поведенчески и социални науки в Университета „Браун“.
Дълга история
В популярната култура пушенето и психиатричните болести винаги са били преплетени, особено в киното и книгите, описващи психиатрични болници.
В това има известна истина.
Зигмунд Фройд, „бащата на психоанализата“, е бил страстен пушач – пушил е средно около 20 цигари на ден. Той е пушил до смъртта си, дори след 33 операции за рак на устата и челюстта.
Някои изследвания откриват и че нивата на пушене сред практикуващите и обучаващите се психиатри са по-високи в сравнение с другите медицински специалности. Също така е по-малко вероятно психиатрите да помогнат на пациентите да се откажат от пушенето.
Историята показва, че културата в заведенията за психиатрично здраве дори подкрепя пушенето на пациентите.
„Ако се върнете 20 години назад в САЩ, ще видите, че цигарите се раздаваха в стационарните отделения и понякога се даваха като награди“, казва Джоел Ферон, доктор на науките и асистент по психиатрия в Изследователския център по психиатрия „Дартмут“.
Някои психиатрични болници искат безплатни цигари от тютюневите компании, за да ги раздават на дълголежащите психиатрични пациенти.
Тютюневата индустрия също затвърдява погрешното мнение, че хората с психиатрични заболявания могат да употребяват тютюна за самолечение на симптомите си.
Изследванията обаче показват, че е вярно обратното – отказването от тютюна може да намали депресията, тревожността и стреса, както и да подобри настроението и качеството на живот.
Има признаци, че културата в психиатричните заведения се променя, но все още има дълъг път, който да се извърви.
Сега пушенето е забранено в около 90% от многопрофилните болници, но това важи само за 49% от психиатричните заведения, според проучване от 2016 г. на SAMHSA.
Могат ли хората с психиатрични заболявания да се откажат от пушенето?
Културалната връзка между пушенето и психиатричните заболявания е толкова силна, че много лекари преди са смятали, че хората с психиатрични заболявания не искат да спрат пушенето или не могат.
Това не е вярно.
„Хората с психиатрични заболявания са способни да се откажат от пушенето“, казва Ферон. „Те просто понякога се нуждаят от малко повече помощ.“
Изследванията показват, че хората с психиатрични заболявания са също толкова заинтересувани от спиране на пушенето, колкото е и общото население.
Те също така са способни да се откажат успешно, въпреки че може да се нуждаят от по-дълги и по-интензивни лечения.
„Има изследвания, които показват, че когато хората с психиатрични разстройства се опитват да се откажат, те правят опити, но се връщат към пушенето много бързо”, казва Тайди. „За тях е по-трудно да спрат успешно.“
Може би за тях е по-трудно, защото хората с психиатрични заболявания са особено уязвими.
Много от тях имат по-малко финансови ресурси, по-нестабилни условия на живот и липса на здравни осигуровки.
Дори телефонните линии за отказ от тютюнопушенето – един от най-обичайните инструменти за спиране на пушенето – може да не работят толкова добре за хора с психиатрични заболявания.
„Освен ако не можем да променим телефонните линии за отказ от тютюнопушенето, те няма да бъдат толкова ефективни за хората с психиатрични заболявания“, казва Ферон. „Същото се отнася за много от леченията. Необходимо е да се променят, за да бъдат ефективни.“
Тя казва, че програмите за отказване от тютюнопушенето трябва да бъдат съобразени с психиатричното заболяване на конкретния човек.
Например, хората с шизофрения може да имат проблеми в ученето. Заради това на тях може да им е трудно да четат писмени материали, които са част от програмата за отказване от тютюнопушенето.
Ферон казва, че използването на повече мултимедийни инструменти, включително текст-към-говор, може да помогне на хората да се фокусират повече върху съдържанието, а не върху четенето.
Има много митове около психиатричните заболявания и пушенето. Те могат да бъдат разсеяни чрез обучение на пациентите, лекарите и останалата част от обществото.
Но голяма част от това да се помогне на хората с психиатрични заболявания да спрат пушенето е те да бъдат подтикнати да повярват, че могат да го направят.
„Когато толкова много хора през целия ти живот са ти казвали, че не можеш да правиш толкова много различни неща, наистина не е лесно да повярваш, че можеш да направиш нещо толкова трудно“, казва Ферон.
Източник: http://www.drugsinfo-bg.org/aktualno/zashto-horata-s-psihiatrichni-zabolyavaniya-pushat-tolkova-mnogo/
Легализацията на канабиса с цел развлечение обикновено бива представяна като грижа за човешките права и свободи, дори за човешкото здраве, а също и като решение на множество проблеми в човешкото общество. Някои от защитниците на тази законова промяна може и да са водени от искрени алтруистични подбуди, но в крайна сметка всички живеем в една реалност, в която печалбите на големия бизнес са с най-голям приоритет. Едно мнение по повод на предстоящата легализация на канабиса в Канада от Michael DeVillaer.
Michael DeVillaer е асистент в Департамента по психиатрия и поведенчески невронауки и преподавател в Центъра за изследвания на зависимостите „Питър Борис“ към Университета „МакМастър“ в Хамилтън, Онтарио.
Когато канадците изразяват безпокойство относно предстоящата легализация на канабиса, правителството ги уверява, че индустрията на легалния канабис ще бъде строго регулирана, за да се защити общественото здраве.
Това обещание повдига важни въпроси: Дали легализацията на другите ни наркоиндустрии – на алкохол, тютюн и лекарства – е предотвратила вредите от злоупотребата с тях? Дали тези наркоиндустрии ефективно балансират между преследването на печалби и защитата на общественото здраве? Дали правителствената регулация на наркоиндустриите е ефективна?
Прегледът на изследователски и политически документи не е успокоителен. Множеството потенциални слабости в подхода на Канадското правителство към легализацията на канабиса са описани в моя доклад, публикуван от Центъра за изследвания на зависимостите „Питър Борис“ към Университета „МакМастър“.
Първо, изследванията недвусмислено показват, че много по-голяма част от сегашните свързани с наркотиците вреди и икономически разходи не идват от злоупотребата с незаконни наркотици, а от законни, регулирани наркотици – тютюн и алкохол. Размерът на вредите и разходите е огромен и това продължава година след година.
Епидемията от смъртни случаи, причинени от опиоиди, която се разпространява в Северна Америка, води началото си от поведението на легалната фармацевтична индустрия.
Второ, ние имаме история с неспособността на индустриалния сектор да балансира между желанието за печалба и защитата на общественото здраве. Индустрията пази приходите си като пренебрегва съществуващите регулации и се противопоставя на въвеждането на нови, базирани на доказателства реформи. Тя също така има история на нарушаване на закона за постигане на максимално големи приходи.
Трето, правителството не е склонно да одобри базирани на доказателства регулаторни реформи, а ефективността на съществуващите регулации често е компроментирана от толерантното им прилагане. Рядко подлаганите на оценка санкции обикновено не са достатъчни, за да спрат рецидивизма. Накратко казано, регулацията на наркоиндустрията не просто е далеч от перфектна, но е наистина неадекватна и допринася за постоянно високите нива на вреди от наркотичните продукти.
Първите признаци са, че изгряващата индустрия на канабиса се движи по същия път.
Може би има доставчици на медицинска марихуана, които имат най-добри намерения, но някои от големите играчи вече се отличиха с нарушаване на Канадските здравни стандарти за реклама, с тайни споразумения с криминални елементи, изтегляне на замърсени продукти от пазара и умишлена употреба на забранени пестициди. Никакви лицензи не са били отнети. Регулаторният надзор не се намесва в частния бизнес и не е ефективен.
Индустрията на канабиса сега гори от желание да направи невероятно доходния преход към пазара за употреба с цел развлечение.
На фона на признаците за конфликт на интереси, правителствената Работна група по легализация и регулиране на канабиса предлага препоръки, които изглежда, че облагодетелстват приходите на индустрията за сметка на общественото здраве.
Канадците трябва много повече да се страхуват от обсебената от печалби и лошо регулирана индустрия на канабиса, отколкото се страхуват от самия канабис.
Законовата реформа за канабиса предоставя възможност да се въведе подход, който наистина дава приоритет на социалната справедливост и общественото здраве пред печалбите.
Подходът започва с незабавна декриминализиране на дребните нарушения, свързани с канабис, което би спасило десетки хиляди най-вече млади канадци от криминални досиета, преди легализацията да влезе в сила. Това би спестило стотици милиони долари от разходите за правоприлагане и съдебни разноски всяка година.
Канада трябва да продължи да следва строго регулиран подход към легализацията, но аз твърдо заявявам, че господстващата движена от печалбите и лошо регулирана парадигма е опасна.
Канада трябва да създаде нестопански орган, отговарящ за канабиса, който ще работи изключително за целите на общественото здраве. Този орган ще обслужва само съществуващото ниво на потребителско търсене на продукти с канабис, без да има цели, свързани с разрастване на пазара. Епидемиологията ни учи, че пазарният растеж обикновено води до увеличаване и на свързаните проблеми.
Предложението за нестопански подход няма да бъде посрещнато топло нито от индустрията на канабиса, нито от правителството, което изглежда, че има финансова изгода от легализацията на канабиса за развлечение.
Все пак, имайки предвид наследството от провала на наркоиндустриите със стопанска цел да намерят баланс между печалбите и общественото здраве, нестопанският модел за канабис може да предостави единствената възможност за постигане на почти неутрално въздействие върху общественото здраве.
Изследователи от Университета „МакМастър“ (Канада) са създали нова техника за скрининг за наркотици, която би могла да доведе до бързо и точно идентифициране на фентанил, както и на голям брой други наркотици, представляващи предмет на злоупотреба, които досега са били трудни за откриване с традиционните уринни тестове.
Методът, описан общо в списанието Analytical Chemistry, адресира една критична ситуация за общественото здраве, свързана със зависимостта към опиоиди и смъртните случаи поради неволна свръхдоза – липсата на надежден и евтин тест, който позволява обширно наблюдение върху синтетичните наркотици, заливащи нелегалния пазар.
Новият метод ще премахне процеса от два етапа, който в момента се използва при тестването за наркотици, като позволи на техниците да провеждат едновременно много тестове по високопропускателен способ – времето за обработка драстично намалява, а точността на скрининга се подобрява с осигуряване на качество. Важното в случая е, че този метод на мас-спектрометрия може също да проверява за по-широк диапазон от наркотици, представляващи предмет на злоупотреба, както и да идентифицира нови психоактивни вещества, които се изплъзват на конвенционалните тестове.
При положение, че е налице световна епидемия от злоупотреба с лекарства по лекарско предписание и с незаконни наркотици и тя има унищожително въздействие върху общественото здраве, са спешно необходими нови технологии. Според скорошен доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността приблизително 35 милиона души по света са употребявали опиоиди през 2014 г. През 2016 г. Агенцията за обществено здраве на Канада е съобщила за 2800 души, починали от свръхдоза опиоиди. Очаква се, че този брой ще достигне поне 4000 души през 2017 г.
Конвенционалните тестове, използващи имуноанализи, не са достатъчни, защото не могат да уловят тревожно големия асортимент от наркотици, включващи синтетични опиоиди, транквилизатори, стимуланти и лекарства против тревожност. Необходими са също допълнителни тестове за потвърждение поради голямата честота на фалшивите положителни и отрицателни резултати, което още повече забавя процеса.
„Тестването за наркотици винаги изостава, тъй като скринингът разчита на реагенти на антитяло, които са насочени само към известни наркотици и са предразположени към грешка, което пък допринася за високи разходи за здравеопазване и забавяне в клиничното взимане на решения“, обяснява Филип Бриц-МакКибин, професор в Департамента по химия и химическа биология в „МакМастър“ и водещ автор на изследването.
„Сегашните технологии не са достатъчно конкретни, точни и подробни, което намалява способността на лекарите да се грижат правилно за пациентите, като например наблюдение за спазване приема на лекарството, потенциално заместване или полинаркотична употреба“, казва той.
Този проблем се простира отвъд управлението на болката – да вземем, например, един пациент с клинична депресия. Предписаните против тревожност лекарства могат да бъдат вредни, ако се приемат в погрешна дозировка или не се приемат изобщо, което може да доведе до по-висок риск от самоувреждане, особено ако се смесят с други лекарства или наркотици. Само точните уринни тестове могат да покажат дали пациентът следва предписанията на лекаря или дали употребява други вредни вещества, които могат да компрометират ефикасността на лечението и безопасността на пациента, обяснява Бриц-МакКибин.
Изследователите планират да потвърдят метода по отношение на конвенционалните скриниг тестове за широк спектър от наркотици, представляващи предмет на злоупотреба, в група от пациенти, лекувани понастоящем в болница.
Източник: https://www.sciencedaily.com/releases/2017/11/171103155212.htm
Ново изследване, проведено от финландски учени, добавя още един риск към вече известните негативни влияния на алкохола като намалена продължителност на живота, по-бързо стареене, риск от рак и др. То оценява ефекта от консумацията на алкохол върху възстановителната функция на съня. Водещият автор е Джулия Пиетила от Факултета по биомедицински науки и инженерство в Tampere University of Technology, а изследването е публикувано в списанието JMIR Mental health.
Пиетила и колеги са анализирали данни от 4 098 мъже и жени на възраст между 18 и 65 години, чиято вариабилност на сърцето (HRV) е измерена в реални условия чрез специално устройство.
Учените използват записи на вариабилността на сърцето от минимум 2 нощи: една, в която участникът е консумирал алкохол и една, в която се е въздържал. Вариабилността на сърцето се отнася до вариациите във времето между ударите на сърцето, които са регулирани от автономната нервна система. Тези данни позволяват на изследователите да оценят качеството на съня на участниците през първите три часа след употреба на алкохол, която попада в три категории – ниска, умерена и висока според телесната маса на участниците.
Резултатите показват, че алкохолът намалява възстановяващата функция на съня. Ниската употреба на алкохол намалява физиологичното възстановяване, което сънят обикновено осигурява, с 9,3%. Умерената употреба намалява физиологичното възстановяване с 24%, а високата – с 39,2%.
Тези резултати са подобни при мъже и жени без значение дали водят заседнал начин на живот или са активни. Интересно е, че негативните ефекти на алкохола са по-ясно изразени при млади хора.
Теро Милимаки, съавтор на изследването, коментира откритията: „Когато си физически активен или по-млад, е лесно и дори естествено да се чувстваш сякаш си неуязвим.“
„Но доказателствата показват, че въпреки младостта и активността, все пак си уязвим към негативните ефекти на алкохола върху възстановяването по време на сън.“
„Трудно е да надценим важността на съня – както количеството му, така и качеството му,“ добавя проф. Милимаки.
„Невинаги можем да спим повече, но с познанията как нашето поведение влияе на възстановителните качества на съня, можем да се научим да спим по-ефективно. Малката, но правилна промяна, може да има голям ефект.“
Източник: http://www.drugsinfo-bg.org/aktualno/kak-alkoholat-vliyae-na-kachestvoto-na-sanya/
Наясно сме с понятията за добро и за зло. В една холивудска продукция героят и злодеят обикновено са лесно разпознаваеми. За съжаление в живота не винаги е така. Днес Иво Иванов разказва как в американското общество, в XXI в., границата между доброто и злото е опасно размита. Тази история започва през 1996 г., когато на американския пазар се появи болкоуспокояващото лекарство OxyContin. Негов производител бе фармацевтичната компания Purdue. Според техните платени експерти лекарството било безопасно и предлагало 12 часа тотално облекчаване на болка. Благодарение на агресивна рекламна кампания в следващите няколко години „OxyContin” се превърна в едно от най-продаваните лекарства в САЩ.
Компанията натрупа доходи от 31 млрд. долара.
Това, което фирмата удобно пропусна да спомене, е, че зад името на тяхното болкоуспокояващо всъщност се крие опасният наркотик Oxycodone. Той е почти два пъти по-потентен от морфина и води до неизбежното пристрастяване.
Но OxyContin беше само началото, той просто отвори вратата и в последните 20 години цяла поредица опасни аналгетици наводниха американския пазар, превърнаха хиляди хора в човешки развалини, опиха стотици хиляди, и доведоха страната до безпрецедентна опиоидна криза.
В момента ситуацията е катастрофална. След като пациентът вече е пристрастен, той е готов на всичко, за да си набави лекарството, тъй като абстиненцията е ужасяваща.
Когато не може да се сдобие с лекарска рецепта, човек се втурва да търси заместители на черния пазар. В повечето случаи това е хероинът, който има същото въздействие, но е далеч по-евтин и леснодостъпен на улицата.
В момента 80% от пристрастените към хероин твърдят, че кошмарът им е започнал с употребата на болкоуспокояващи по предписание.
Когато усетиха, че болката може да бъде монетизирана, големите фармацевтични компании се хвърлиха да произвеждат наркоактивни медикаменти. Личните лекари бяха важна част от зловещото уравнение.
Фармацевтичните концерни ги обсипаха с финансови бонуси и скъпи екскурзии и те започнаха да предписват наркотични вещества за всякакъв вид болка, но най-опасното от тях се нарича Fentanyl.
Той е най-чудовищният масов убиец в историята на САЩ, той е синтетичен медикамент и е почти 50 пъти по-силен от хероина. Десетки хиляди хора в САЩ биват убити всяка година от свръхдози фентанил.
Буквално няколко песъчинки фентанилен прах са достатъчни, за да ви убият.
В самото начало този опиоид беше създаден с една единствена цел – да облекчи страданието на хора, които са в жестока агония на прага на смъртта, но в последните години личните лекари започнаха да го предписват за всичко – за следоперативни болки, спортни контузии, болки в кръста, болки в коляното, хронични болки.
Фентанилът се появи на аптечния пазар в най-различни и неочаквани форми – хапчета, инжекции, трансдермални лепенки и дори фентанилни близалки с вкус на ягода.
Пристрастяването е почти моментално и неконтролируемо. Фентанилът има мълниеносен достъп до опиоидните рецептори в нервните клетки на мозъка. Въздействието му върху секрецията на допамин и серотонин е масивно, но това, което го прави особено опасен, е фактът, че потиска радикално дихателната дейност.
Вдишванията и издишванията намаляват и стават все по-плитки, в повечето случаи смъртта настъпва вследствие на хипоксия.
„Рисковите фактори за здравето на младите хора" бе темата на проведеното на 18 май 2018 г. обучение на ученици членове на Съветите по наркотични вещества от три общини – Кърджали, Хасково и Стара Загора. Близо 30 младежи заедно със своите ръководители се събраха в залата на Бизнесинкубатора в Кърджали, за да дискутират по темата. Посрещна ги председателят на ОСНВ Кърджали Сезгин Бекир в ролята на домакин на срещата.
Той припомни, че употребата на наркотиците е само един от рисковите фактори, но той води и до възможност от заразяване със СПИН. Затова е много важно освен знанието за опасността от употребата и злоуботребата с наркотични вещества, младите хора да познават това заболяване с неговата история и симптоми и да правят разлика между ХИВ и СПИН.
Обучението бе ръководено от гост - лектора Златка Лапанова, която в пряк диалог с младежите представи темата. Бяха коментирани и конкретни казуси, свързани със сексуалното възпитание на младите хора, в които наркотиците и безконтролните сексуални връзки могат да доведат до заразяване със СПИН.
Във фокуса на вниманието бе и вечната тема табу за хората - полово предаваните болести и каква реална заплаха могат да бъдат те за младите хора.
В края на обучението всички участници попълниха и тестове, свързани с обсъжданите теми.
Това не е първото обучение, в което участваха младежите от ОСНВ в Кърджали, заедно със своите приятели от Хасково и Стара Загора. Съвместно обучение на клубовете бе проведено през април и в Хасково, а в началото на май в Стара Загора председателят на ОСНВ Сезгин Бекир и секретарят на съвета Валентина Грудева се включиха в организирания професионален форум на тема: „Превенцията като процес на етичност, осъществимост, достоверност и ефективност”.
В началото на този месец председателят на ОСНВ Сезгин Бекир бе един от четиримата председатели на съвети от България, който получи покана и се включи в работата на организираната в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС среща на национални координатори по наркотиците на държави - членки на Европейският съюз.
Срещата бе под наслов „Превенция и терапевтично лечение на употребата и злоупотребата с нови психоактивни вещества“ и бе съвместно организирана от министерствата на вътрешните работи и на здравеопазването.
Обсъдени бяха възможностите за засилване на сътрудничеството между ангажираните институции и разработването на адекватен, мултидисциплинарен подход в отговор на тенденциите на нелегалния пазар на „дизайнерски“ наркотици. Изтъкнато бе, че новите психоактивни вещества представляват специфична заплаха с международни измерения. Като ефективни бяха изведени стъпките до усъвършенстването на законодателствата на национално и европейско ниво, както и приемането на единно приложимо европейско законодателство за постигане на максимално гъвкав мониторинг върху тях.
По време на дискусиите експертите обмениха опит и добри практики в организацията и координацията на превантивни дейности срещу разпространението и употребата на наркотични вещества. Акцент бе поставен върху активното партньорство в намирането на общи решения за постигане на ефективност и реални резултати.
Източник: https://www.facebook.com/valentina.grudeva/posts/2055604937814843
За трета поредна година Превантивно-информационният център по зависимости към Община Стара Загора приключи съвместната си работа с Баскетболен клуб „Берое“ по модул „Спорт за здравословен живот“ в пет старозагорски училища, с провеждането на междуучилищен баскетболен турнир „ВИВА БАСКЕТ“ на 17 май 2018 г.
Турнирът, посветен на Деня на българския спорт и Международния ден на предизвикателството, е организиран от Община Стара Загора, Общински съвет по наркотични вещества, Превантивно-информационен център по зависимости и БК „Берое“.
Спортсменските двубои между ученическите отбори (втори и трети клас) се проведоха в зала „ДЗУ“. В състезанията малките баскетболисти от Второ основно училище „П.Р.Славейков“, Пето основно училище „Митьо Станев“, Шесто основно училище „Свети Никола“, Средно училище „Васил Левски“ и Начално училище „Димитър Благоев“ показаха умения, усвоени по време на безплатните тренировки, проведени от треньори на представителния мъжки баскетболен отбор. Те бяха горещо подкрепяни от свои връстници, приятели и родители. Спортната инициатива, която имаше и възпитателен характер, се превърна в истински празник на победния дух и почтената надпревара, постиженията и забавлението.
И тъй като спортът е най-важната предпоставка децата да растат здрави и щастливи, победители заслужено станаха всички 100 малки баскетболисти от петте училища. За достойно участие и представяне в турнира всеки отбор получи купи и грамоти, а всички деца – медали и здравословни изненади, които връчи Красимира Чахова, зам.-кмет на Община Стара Загора.
