Доколко е важно мнението на другите за вас? Доколко сте зависими от „какво ще кажат хората“? Случвало ли ви се е да се откажете от нещо заради хорското мнение? Опитвате ли се да бъдете такива, каквито искат другите, за да им се харесате? Търсите ли непрекъснато тяхното одобрение?
Всъщност колкото повече се опитвате да се харесате на другите и  търсите тяхното одобрение, колкото повече се стремите да бъдете каквито околните очакват от вас, толкова повече не ви харесват. Защото опитвайки се да угодите на всички, вие се отдалечавате от себе си и губите своята уникалност.
Защо е толкова важно другите да ни харесват? За да ни повдигнат самочувствието, да ни накарат да се почувстваме харесвани, ценени, обичани?

- Но помислете – не зависи ли мнението на другите за вас от това как вие приемате себе си? Мислите ни за нас самите, нашата увереност или неувереност  се излъчват от нас и се улавят от околните. Ако вие се възприемате като глупав, недодялан  човек, другите ще виждат във вас точно това. Ако ви измъчват съмнения и сте неуверен, ако нямате доверие в себе си, другите също няма да ви се доверяват. Представете си че отивате на лекар. Той е специалист, но е много неуверен и  дълго се колебае какво лекарство да ви предпише. Ще се доверите ли  на този лекар?  Разбира се, че не. Най-вероятно  ще потърсите друг по-компетентен лекар, който  точно и убедително ще ви предложи лечение. Всъщност първият лекар може да е по-компетентен, но неговата ниска самооценка и неувереност ви кара да си създадете мнение за него, че не е достатъчно добър. И всичко това идва от излъчената енергия на неговите мисли за самия себе си.
- Случвало ли ви се е да отидете на някакво събиране и да се притеснявате какво ще си помислят за вас, как ще ви приемат хората? Истината е, че те ще си помислят за вас точно това, което вие мислите за себе си. Т. е. ,  околните си съставят мнение за нас, повлияни от нашите мисли, които се излъчват навън, от себеприемането ни. Тогава, ако искате другите да ви приемат  като компетентен, стойностен, ценен човек, „вижте се“ такъв, дръжте се така. Изградете повече доверие  в себе си, за да може и другите да ви се доверяват. Това, което трябва да направите е  да промените своето отношение към себе си, да започнете да се цените, да си вярвате, да се обичате. Когато промените  мнението  за себе си, ще се изненадате, че отношението н на другите към вас се променя. Всъщност как може да се надяваме тези около нас да ни накарат да се чувстваме ценни, ако мислим за себе си, че не сме достойни и не заслужаваме?
Процесът е обратен – не другите ще повишат самочувствието ни, а ние с промяна на самооценката ще променим тяхното отношение към нас. Всичко започва от нас. Но не като се стремим да  бъдем каквито те искат и да се нагаждаме според техните изисквания, а като бъдем себе си и се ценим. Разбира се, не всички хора ще ни харесват, не всички ще ни одобряват. А и не е необходимо. Но като бъдем себе си и вярваме в себе си, като се ценим, ние ще намерим истинските си приятели, които ни харесват такива, каквито сме. Няма да е необходимо да се преструваме, за да им се харесаме.
Оценката на другите не е показател за нашата стойност. Нашата стойност се определя от собственото ни мнение за нас.Всеки има право на мнение и ако някой не ви одобрява, не го приемайте лично.
- Понякога  искате да започнете нещо ново, а  хората около вас да ви разколебаят с коментари от рода на: „няма да успееш“, „няма да се справиш сам“ и т. н. Не се оставяйте да ви манипулират с тези приказки. Повярвайте в себе си! Това че другите се страхуват и имат ограничаващи бариери, това че те се подчиняват на общоприетото мнение, не бива да ви спира. Нали винаги в живота пробиват хора, опитали нещо ново, които не се плашат от неизвестното и се доверяват на себе си. За да успеем, трябва да сме глухи за мнението на другите. Истината е, че за да постигнем нещо различно, трябва да сме по-различни, да сме уникални, а не да следваме утъпканите пътища.
- Спирало ли ви  е някога това „какво ще кажат хората“?  Когато се прави нещо ново, различно от общоприетото или нещо непознато, хората говорят, одумват, критикуват, плюят, обвиняват, отричат, завиждат… Но нима заради другите ще се отречете от себе си, от собствения си стремеж към щастие? В името на какво? Да им се харесате ли? А знае ли някой от другите какво е най-добре за вас? Може ли някой от тях да знае какво ще ви донесе истинско щастие и удовлетворение, кое ще изпълни живота ви? Знае ли някой от хората кои са уроците, които трябва да научите?
Отговорите на всички тези въпроси са у вас, не у другите, колкото  и „знаещи“да са те. А хората винаги ще има какво да кажат, коментират, неодобряват, хулят. Но нима това трябва да ви разколебава? И мислите ли, че бихте могли винаги да постъпвате както  искат другите, да угодите на всички, всички да ви аплодират и да сте щастливи? Аз мисля, че не.
Всички, дори най-великите изобретатели, учени и хора с напредничави идеи имат и своите противници и завистници. Н това  не ги кара да се откажат от своя път и да бъдат като другите. Напротив, именно с това че отстояват тезата си, себе си, своето мнение, си спечелват още привърженици.
Защото тези, които са различни и  прокарват нови пътища:
– или се обявявят от обществото за луди, предатели, секти…
– или стават лидери.
В повечето случаи преминават през етапа на критиката и обвиняването…за да постигнат до признание. При всички случаи новите идеи, новите неща се въвеждат от хора, които са независими от мнението на другите и имат доверие в себе си.
Парадоксът е,че именно когато си независим от мнението на другите, започват да те харесват повече хора.
Изводът за мен е един:
Всичко започва от нас. Всички отговори са в нас. Така че просто бъдете себе си, вярвайте в себе си, ценете се и се обичайте. А хората нека говорят.  А вие какво мислите?

Източник: https://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/drugite/