Все по-често чувам от свои клиенти, че са ходили на психиатър, той им е предписал антидепресанти, но те не са им помогнали и състоянието им не се е подобрило, а някои дори съобщават, че се чувстват по-зле след приема им. Въпросът към мен обикновено е – ЗАЩО?
ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА
Със сигурност профилът, който ще ви опиша, ще ви се стори познат. Той е най-добрият човек, когото познавате. Няма ситуация, в която да сте го молили за помощ и да не се е отзовал. Работи много и почти няма време за нищо. Изкарва много пари. Околните се чудят защо не се облича по-добре или поне да вложи тези пари някъде… но не. Той продължава да работи до пълно изтощение и в същото време е най-добрият в сферата, в която работи. Но той, същият този добър и отзивчив човек, който дори не чака да му върнат пари взети назаем и ги забравя… ТОЙ всяка вечер е в казиното и всичко, което изкара потъва там.
През миналата седмица в Първо РУ – Стара Загора е получено съобщение, че в МОЛ в Стара Загора е намерено прозрачно полиетиленово пликче, съдържащ суха растителна маса.. От проведени незабавни оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че притежател на пликчето е 23-годишен мъж от Стара Загора.
Синдромът на хроничната умора е едно от най-неразбраните болестни състояния. Той се характеризира с продължително задържане на високи нива уморяемост, която се влошава от физическите и психически дейности, и никога не се подобрява чрез почивка или сън. Причината за това заболяване все още е неизвестна, което до голяма степен е причина хората, диагностицирани с него, да споделят, че определянето на заболяването се е случило поне 5 години след като то се е появило. На повечето от страдащите е било обяснено, че всички симптоми са „само в главата им“.
Когато космическият кораб Розета завършва успешно своята мисия, очакванията са свързани с аплодисменти и похвали за екипа от британски учени. Вместо това обаче реакцията на обществото е много различна. Причината – по време на видео интервю, проведено от международното списание за новини Nature, един от британските учени е видян облечен в риза с десен на жени в садо-мазо облекло. Почти веднага в социалните медии тръгва хаштаг, свързан с въпросната риза, хората изразяват дълбокото си възмущение и неусетно дискусията променя посоката си от 10-годишната мисия към приноса на жените в науката, технологиите, инженерството и математиката. Буквално за броени минути.
Повечето хора нямат представа какво представлява деперсонализацията и че често се появява при панически атаки, ето защо накратко ще опишем симптомите, за да може обикновеният човек да ги открие, ако се сблъска с тях.
„Стъклена преграда между личността и света“
Вероятно най-честият симптом на деперсонализацията е усещането, че между страдащия и реалността съществува преграда или стъкло. Когато имате травмиращо преживяване (автомобилна катастрофа/паническа атака/лош опит с приема на наркотични вещества и т.н.), умът ви се отдръпва от опита, който е натрупал, защото усещането е твърде страшно. Ето защо деперсонализирането толкова често изглежда така сякаш има "стъкло" между страдащия и останалата част от света – не заради някаква трайна промяна, просто защото умът се опитва да се предпази от нещо опасно и създава времена преграда.
Един от възгледите за пристрастяването твърди, че то е разстройство на привързаността. Доказателствата сочат, че несигурните близки отношения са рисков фактор за пристрастяване (Fairbairn, 2018). Хората, които изпитват затруднения при установяването на здрави връзки, са по-склонни да заменят липсата на интимност и пълноценни отношения с употреба на алкохол и наркотици (Flores 2004). Това обяснява защо самотните хора са с по-висок риск от злоупотреба с пристрастяващи вещества (Mate, 2010). С тях те се опитват да излекуват чувството на празнота, самота и вътрешен дискомфорт.
Терминът „усмихната“ депресия добива все по-голяма популярност напоследък. Хората, страдащи от нея, всъщност изглеждат щастливи според околните, но носят в себе си депресивните симптоми. Публикациите по темата се увеличават постоянно, както и търсенията в търсачките. И все пак има хора, които не са сигурни дали това е реално, патологично състояние.
Емоционалното инхибиране може да се определи на първо място като трудност в определянето и изразяването на емоциите и чувствата. Състоянието е известно и като "алекситимия". Този термин има три гръцки корена: "а" (не), "лексис" (дума) и "тимос" (чувства или настроение), тоест "без думи за чувства".
