Синдромът на хроничната умора е едно от най-неразбраните болестни състояния. Той се характеризира с продължително задържане на високи нива уморяемост, която се влошава от физическите и психически дейности, и никога не се подобрява чрез почивка или сън. Причината за това заболяване все още е неизвестна, което до голяма степен е причина хората, диагностицирани с него, да споделят, че определянето на заболяването се е случило поне 5 години след като то се е появило. На повечето от страдащите е било обяснено, че всички симптоми са „само в главата им“.
ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА
Когато космическият кораб Розета завършва успешно своята мисия, очакванията са свързани с аплодисменти и похвали за екипа от британски учени. Вместо това обаче реакцията на обществото е много различна. Причината – по време на видео интервю, проведено от международното списание за новини Nature, един от британските учени е видян облечен в риза с десен на жени в садо-мазо облекло. Почти веднага в социалните медии тръгва хаштаг, свързан с въпросната риза, хората изразяват дълбокото си възмущение и неусетно дискусията променя посоката си от 10-годишната мисия към приноса на жените в науката, технологиите, инженерството и математиката. Буквално за броени минути.
Повечето хора нямат представа какво представлява деперсонализацията и че често се появява при панически атаки, ето защо накратко ще опишем симптомите, за да може обикновеният човек да ги открие, ако се сблъска с тях.
„Стъклена преграда между личността и света“
Вероятно най-честият симптом на деперсонализацията е усещането, че между страдащия и реалността съществува преграда или стъкло. Когато имате травмиращо преживяване (автомобилна катастрофа/паническа атака/лош опит с приема на наркотични вещества и т.н.), умът ви се отдръпва от опита, който е натрупал, защото усещането е твърде страшно. Ето защо деперсонализирането толкова често изглежда така сякаш има "стъкло" между страдащия и останалата част от света – не заради някаква трайна промяна, просто защото умът се опитва да се предпази от нещо опасно и създава времена преграда.
Един от възгледите за пристрастяването твърди, че то е разстройство на привързаността. Доказателствата сочат, че несигурните близки отношения са рисков фактор за пристрастяване (Fairbairn, 2018). Хората, които изпитват затруднения при установяването на здрави връзки, са по-склонни да заменят липсата на интимност и пълноценни отношения с употреба на алкохол и наркотици (Flores 2004). Това обяснява защо самотните хора са с по-висок риск от злоупотреба с пристрастяващи вещества (Mate, 2010). С тях те се опитват да излекуват чувството на празнота, самота и вътрешен дискомфорт.
Терминът „усмихната“ депресия добива все по-голяма популярност напоследък. Хората, страдащи от нея, всъщност изглеждат щастливи според околните, но носят в себе си депресивните симптоми. Публикациите по темата се увеличават постоянно, както и търсенията в търсачките. И все пак има хора, които не са сигурни дали това е реално, патологично състояние.
Емоционалното инхибиране може да се определи на първо място като трудност в определянето и изразяването на емоциите и чувствата. Състоянието е известно и като "алекситимия". Този термин има три гръцки корена: "а" (не), "лексис" (дума) и "тимос" (чувства или настроение), тоест "без думи за чувства".
Наркозависимите в България са около 30 000. Приблизително толкова са хората, потърсили лечение за зависимостта си. Най-рисковата група са децата между 14 и 18-годишна възраст.
В капана на синтетичните наркотици попадат все повече млади хора. Причината e, че те са евтини и леснодостъпни. Обикновено се започва с марихуана, след това идват и амфетамините.
Ученическите години са труден период. Това е времето, в което подрастващите искат да намерят приятели и подражават на големите.
На шестнайсет години всички мислим, че сме безсмъртни. Не се замисляме за последиците от грешните решения и постъпки, които сме направили.
Всеки втори тийнейджър на 14-годишна възраст е пробвал поне веднъж трева. Това прави и Георги Атанасов, когато е бил на 14 години. В началото марихуаната му е достатъчна, но скоро вече не му доставя очакваното удоволствие и минава на амфетамини, които също бързо му омръзват и така стига до хероина.
- Здравейте, представете се с няколко изречения пред нашите читатели.
Александър Илиев: Здравейте, казвам се Александър Илиев и съм управител на терапевтичен център „Жива-насока в живота“. Ние помагаме на хора, които имат трудности да спрат употребата на алкохол и наркотици.
