Повечето от нашите най-ярки спомени са свързани със силни емоции, независимо дали са положителни или отрицателни.
Отрицателните, обаче обикновено остават по-дълго, дори когато събитието е отдавна отминало. Учените доказаха, че най-силната емоция, преживявана от човека е унижението.
Мозъкът всичко може да преживее и да усвои. Но унижението не може.
Двама столични полицаи са разкарвали дрога със служебната патрулка. Те са арестувани като част от банда от осем души, които са задържани за разпространение на наркотици, съобщиха от прокуратурата.
Акцията е проведена в София миналия петък. Разследващите от ГДБОП и Спецпрокуратурата установили, че бандата е действала от поне 2 години и е пласирала амфетамини и марихуана, както в заведения в центъра на София, така и в крайни квартали и съседни села.
Извършени са претърсвания и изземвания на 18 адреса и 10 автомобила. Според свидетелите бандата е известна като „Фирмата“. Голяма част от членовете й са криминално проявени, с предходни осъждания за телесни повреди, разпространение на наркотични вещества, кражби и грабежи.
Със сила, заплаха, нанасяне на телесни повреди и палежи на автомобили те са принуждавали по-дребни дилъри да разпространяват дрога за тях.
Двамата полицаи, които също са част от бандата, са играели важна роля - подпомагали са дейността й, като са разчиствали терена. Извършвали и арести на хора от конкуренцията. Те са на длъжност "старши инспектор" в Охранителна полиция във Второ районно. Зад гърба ди имат 6 години стаж в системата на МВР.
По случая е работено повече от година. Използвани са и СРС-та. Част от наркотиците са открити по време на претърсвания в детско креватче в жилище на единия полицай.
“Имаше фрапиращи случаи. Полицаите си позволяваха да малтретират наркозависими, да ги разчистват от района, който те обслужват, а тяхната дейност е превенция и противодействие в този район. Един от тях е бил съсед и приятел с участник в престъпната група”, каза шефът на дирекция “Вътрешна сигурност” Стефан Банков.
Освен полицаите са арестувани още 6-има души - лидерът, лейтенантите му и улични дилъри. Всички са с дебели досиета за кражби, грабежи, дрога и побои. Марихуаната и амфетамините продавали за 25 лв. за 1 г. С печалбите си купували скъпи коли, а тези на конкурентите били подпалвани. Над 40 души са разпитани като свидетели срещу бандата. Един от престъпниците е избягал и се издирва.
При специализарана полицейска операция за противодействие на престъпления с наркотични вещества в Стара Загора са арестувани петима младежи на възраст между 22 и 27 години за притежание на наркотици. Униформените са спрели на на кръстовището на ул. "Княз Ал. Батенберг" и ул. &"Св. Княз Борис I" в областния град лек автомобил "Ауди", управляван от 24-годишен мъж от село Медникарово, общ. Гълъбово. Във возилото са пътували и четирима пътници. По време на извършените на място процесуално-следствени действия в близост до автомобила и в от лицата са намерени наркотични вещества – метамфетамин, 0,41 гр. и марихуана, 1,16 гр.
Тази седмица в „Неделята на NOVA" ви разказваме една история на вчерашни момчета и днешни мъже, които са минали през ада на наркотичната зависимост. Те са наркозависими, които успешно са се справили или в момента правят опити да преодолеят своята слабост. По данни на Националния център по наркомании повече от половин милион са българите, които са пробвали наркотично вещество.
„Метамфетамините са обсебващи, чукат на вратата, проникват в ума ти“, казва Джонатан Кларк, бивш употребяващ.
„Взимат нещо от човека вътре, от вътрешното ти Аз и омагьосват целия ти начин на мислене.“
„Ще идват в сънищата ти, ще идват в мислите ти и ще те изтезават години наред.“
Живеем в пазарни времена. Търсим и предлагаме. Разглеждаме себе си и другите като продукт. Стремим се да изградим образ, който е приемлив и толериран от обществото. Колкото по-съвършени сме, толкова по-конвертируеми. Дори съвършенство има свои стереотипи. А тези стереотипи се изменят и така ние се завъртаме в един вечен порочен кръг на преследване на измамното щастие, наречено „съвършенство“.
А какво е да не си съвършен? Това е да признаеш, че имаш своите несъвършенства, слабости. Да не влизаш в сравнения и конкуренция с другите. Да живееш живота си със своето темпо, с личните си избори, без укори, очаквания, контрол. Да не си съвършен означава смелост да приемеш и изразяваш своята автентичност. Означава свобода.
Имах привилегията да съм домакин на група за подкрепа за най-удивителните, силни и издръжливи семейства, които някога съм срещала. В атмосфера, в която царят уязвимост, сълзи и смях, обсъждаме какво работи и какво би могло да е по-добре. Макар при индивидуалните ситуации да преобладава тревогата на родителите за проблемната употреба на вещества от децата им, които имат значителни съпътстващи проблеми, включително със закона и финансите, много участници имат деца „във възстановяване“. Слагам думата в кавички, защото всяко семейство вижда възстановяването по различен начин, както споделиха по време на последната ни среща.
Изглежда има типична прогресия, в която отначало семействата се мъчат да разберат как да накарат сина си или дъщеря си да се лекува. Веднъж щом лечението завърши, независимо дали е в затворена или отворена програма, надеждата е, че животът ще стане отново „нормален“. Възстановяването може да бъде синоним на въздържание, но не винаги. Ето как изглежда в момента възстановяването за тази група от семейства и техните деца.
Кардиолози дават ясно предупреждение за опасностите от електронните цигари, особено за младите хора, след като резултатите от ново изследване показват уврежданията, които устройствата причиняват на мозъка, сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове.
Изследването, което е публикувано в European Heart Journal, идентифицира също някои от участващите механизми, за които досега е имало ограничена информация.
Професор Томас Мюнцел от Катедрата по кардиология в Университетския медицински център „Майнц“ в Майнц, Германия, който е ръководил изследването, казва, че е-цигарите са толкова опасни, както и пристрастяващи, че държавите трябва да помислят за тяхната забрана – действие, което страни като Индия, Бразилия, Сингапур, Мексико и Тайланд вече са предприели.
Депресията е сериозно психологическо заболяване, към което трябва да се отнасяме със сериозност и разбиране.
Защо се променя настроението ни? Защо без да го желаем изведнъж изпадаме в депресия? Разговор с Албена Дробачка и д-р Юри Кацаров.
Изгледайте цялото видео като натиснете върху линка: https://www.bnt.bg/bg/a/247142-kak-da-preborim-depresiyata?fbclid=IwAR1zgZZ8LgRY6Lo-qNDvxR_GSMLnYBgkKsfXVuzPkv47w70Q5p4GTtSaorE
Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.
На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“
Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета.
Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами. По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.
Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.
Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.
И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.
Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.
Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“
Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“
По материали на Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ
