Ново изследване, проведено от агенциите NGI Solutions и Qu Mind, е открило, че 1 от 3 души вярват, че зависимите сами са си виновни за своята зависимост, а над една трета от участниците в изследването не са искали или не са били сигурни дали биха останали приятели на някой, страдащ от зависимост.
Това изследване е проведено в момент, в който виждаме рекорден брой смъртни случаи заради наркотици във Великобритания.
Кейти Уилкокс, директор на NGI Solutions, казва: „След като проведохме кампания от името на клиенти и партньори в областта на психичното здраве, имахме силното желание да използваме изследователската си експертиза, за да разберем дали има някакви специфични въпроси около стигмата във Великобритания.“
„Въпреки че, за съжаление, не бяхме изненадани от факта, че зависимостта е един от най-стигматизираните психичноздравни проблеми, ние знаехме, че това изследване ще бъде полезно за партньорските организации, които искат да направят необходимото за по-голяма поддръжка на услугите за зависими.“
„Тези резултати показват, че очевидно липсва разбиране.“
Ако изследването показва липса на разбиране, каква е действителността?
Двама мъже, които са имали проблеми със зависимостта, обясняват защо тя никога не е въпрос на избор.
Историята на Крис
Крис, директор „Връзки с обществеността“ от Лондон, вече близо десет години се намира в процес на възстановяване (ремисия) от алкохолна зависимост.
„Зависимостта ми се въртеше около алкохола. Нездравословната ми връзка с него започна, когато бях достатъчно възрастен да пия и никога не успявах да управлявам приема. Тя продължи през 20-те ми години, особено в среди, в които пиенето е част от културата и е силно възприето (работа в музикални магазини, в барове, докато бях в университета).“
„Житейски събития, като например неочаквана тежка загуба две седмици преди 21-вия ми рожден ден, също подхранваха проблема.“
„Най-ниската ми точка беше, докато работех за музикален фестивал, който банкрутира, оставяйки ме със загуба от хиляди лири, живейки само с пари в брой и употребявайки алкохол като средство за сън. Естествено, това доведе до някои големи проблеми с психичното ми здраве.“
„Проблемите със самочувствието и неадресираните лични и психологически проблеми направиха пиенето ми постоянно – до такава степен, че на 28 г. развих предизвикана от алкохол епилепсия – нещо, което не ме спря да пия, въпреки че беше огромен предупредителен знак.
„Стигмата около зависимостта без съмнение ми попречи да моля за помощ, тъй като мислех, че съм глупав, лош, неспособен да се справя с живота.“
„Ако знаех, че не е грешно да си болен (а алкохолната зависимост е това), щях да призная проблема си по-рано и да се заема с решаването му.“
„Притеснявах се, че ще ме видят като провален, ако призная проблема. Тревожех се и за реакцията, която щях да получа. Щях ли да загубя работата си? И кой би се срещал с алкохолик?“
„Дори сега, когато съм във възстановяване, това още е проблем – макар през последните години да виждам увеличение на броя хора, които казват: „Еха, браво на теб. Това е чудесно.““
„Но хората все още понякога не знаят как да реагират. Може да е неловко, което е обезсърчаващо за моето възстановяване, тъй като това е нещо, от което съм невероятно горд всеки един ден.“
Историята на Алън
Алън от 12 години се възстановява от наркотици и алкохол (в ремисия е).
„Имах проблеми със зависимостта от около 16 годишна възраст в следствие на травматично детство, по време на което аз и майка ми живяхме в кризисен център за жени за определен период.“
„Ежедневната употреба на наркотици бързо завладя всяка част от личността и живота ми. Дълго време, независимо какви бяха последствията, отказвах да приема, че те вероятно са свързани с употребата ми на наркотици.“
„Стигнах до момент, в който не бях способен да се грижа за себе си, не се къпех или хранех. Не можех да задържа връзка или работа.“
„Едно по едно всичко и всички си тръгнаха, докато не останах сам, със склонност към самоубийство и самонараняване.“
„В рамките на няколко месеца приятелката ми ме напусна, съквартирантът ми намушка майка си до смърт, едно момиче предозира и умря на пода в апартамента ми, а едно момче, с което израснахме заедно, се обеси.“
„Не можех повече да се преструвам, че животът, който живеех, беше животът, който исках, и че моята употреба на наркотици няма вина.“
„Въпреки това знаех, че имам проблем с наркотиците около осем години, преди да потърся каквато и да е подходяща помощ.“
„Бях обвит в смущение и срам от това какво ще си помислят хората. А стигмата е много истинска. Тя ме спираше да си намеря работа и имаше хора, с които излизах на среща, и които, щом им кажех, че не пия (те неизбежно питат защо), не се интересуваха от втора среща.“
„Познавам много хора, които се страхуват да кажат на хората около себе си (от членове на семейството до колеги), че се борят със зависимост.“
„Възстановяването може да е трудно и подкрепата на тези около вас може да е от голямо значение.“
„Никой не избира да стане зависим – това е заболяване. И хората, които са зависими, трябва да получават същото отношение като всеки друг болен човек.“
Източник: https://www.drugsinfo-bg.org/aktualno/da-pogovorim-za-stigmata-okolo-zavisimostta/?fbclid=IwAR3VxmCTKojQ60iqiuk2nKX51XpT6hVHH4O0Ns0oShI5lJdPOoWG2D41Xo0
