"Ние сме тревожно, болно общество, с тревожни хора, обременени от грижи, неволи и безперспективност." Статистиката е стряскаща: 14,5% от хората в България в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства.
Когато идва първата паник атака, Валентина* е само на 23 години. “Пътувах в трамвая и изведнъж усетих как по цялото ми тяло преминават тръпки - все едно някой ме е включил в електричеството. Разтреперих се, изпотих се, усещах тежест и болка в гърдите, не можех да си поема въздух. Помислих си, че това е краят, че умирам. Ужасът проникна във всяка клетка на съществото ми. Не помня как се озовах у дома. Знам само, че след като пристъпът отмина, плаках с часове.”
Данните на Националния център по обществено здраве и анализи за четвъртото тримесечие на 2020 г. показват, че през болниците в страната са преминали общо 2099 души заради остри интоксикации (отравяне), свързани с употребата на наркотици и алкохол.
Вредите върху психичното здраве са се превърнали в синоним на хората, които употребяват метамфетамини. Резултатите от отделните проучвания обаче често са противоречиви. Поради това е трудно да се направят категорични заключения за рисковете.
Екип от учени от Националния център за изследвания върху наркотиците и алкохола в Австралия (NDARC) е провел първия глобален систематичен преглед и метаанализ на над 15000 научни статии и 149 проучвания върху връзката между употребата на амфетамини и всяко от следните последствия за психичното здраве: психоза, насилие, склонност към самоубийство, депресия и тревожност.
Пандемията, голямото затваряне и страхът от неизвестното са накарали българите да търсят подкрепа в антидепресанти и психотропни лекарства. Това показва и проучване на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи - „Психично-здравни аспекти на епидемията от COVId-19 в България“. Изследването сравнява данни от началото на пандемията с данните от 2019 година.
Консумацията на едно малко алкохолно питие дневно повишава риска от развитие на неравномерен сърдечен ритъм – състояние, което причинява замаяност и сърцебиене и прави хората по-податливи на инсулти, открива проучване. Изследователите са проучили сърдечното здраве и навиците на пиене на 108 000 души на възраст от 24 до 97 г., като са обединили данни, събирани в продължение на над 14 г., от Швеция, Норвегия, Финландия, Дания и Италия.
Японски учени откриха, че определена генетична мутация в комбинация с алкохол увеличава риска от рак на стомаха. Статия с резултатите от научната работа, доказваща съществуването на връзка между алкохола и злокачествените тумори, е публикувана в списанието Science Advances.
Международна група учени установи, че склонността към употреба на спиртни напитки е свързана с изменения в мозъка. Биолози извършили експерименти с плъхове, които били обучени да натиснат различни лостове, за да получат подсладена вода или алкохолен разтвор. Повечето гризачи предпочели подсладената вода, но около 15 процента се отказали от всякакви други награди, освен от алкохола, и дори не обръщали внимание на наказанията, като например да бъдат "ударени" със слаб електрически ток. По мнението на учените, делът на привлечените от алкохола плъхове е като процентното съотношение на хората, страдащи от алкохолна зависимост.
Уврежда ли продължителното обучение през различни електронни устройства здравословното състояние на учениците и студентите? „Продължителната употреба води до големи промени - първоначално в раздразнение, в разсеяност, промени в съня“, каза проф. Божидар Димитров, специалист по психофизиология, бивш директор на Института по психология на БАН и основател на Българското дружество по медицина на съня.
Да се грижим за другите често изглежда като чудесно качество. Когато то стигне до крайност обаче и сме склонни да го правим за своя сметка, дори когато помощ не е необходима, говорим за съзависимост.
