Имах привилегията да съм домакин на група за подкрепа за най-удивителните, силни и издръжливи семейства, които някога съм срещала. В атмосфера, в която царят уязвимост, сълзи и смях, обсъждаме какво работи и какво би могло да е по-добре. Макар при индивидуалните ситуации да преобладава тревогата на родителите за проблемната употреба на вещества от децата им, които имат значителни съпътстващи проблеми, включително със закона и финансите, много участници имат деца „във възстановяване“. Слагам думата в кавички, защото всяко семейство вижда възстановяването по различен начин, както споделиха по време на последната ни среща.
Изглежда има типична прогресия, в която отначало семействата се мъчат да разберат как да накарат сина си или дъщеря си да се лекува. Веднъж щом лечението завърши, независимо дали е в затворена или отворена програма, надеждата е, че животът ще стане отново „нормален“. Възстановяването може да бъде синоним на въздържание, но не винаги. Ето как изглежда в момента възстановяването за тази група от семейства и техните деца.
