
Екипировката е проверена, самолетът е достигнал необходимата височина, всичко изглежда наред. Вие се намирате на вратата. Под краката ви – необятна бездна. Сигнал за „старт” и скок. Сърцето ви бие с ритъма на препускащи мустанги, в стомаха ви размахват криле не пеперуди, а огромни орли. Започвате да се потите и треперите (но едва ли забелязвате), отдавна вече не чувате нищо, кръвното ви се покачва (толкова, че ако това се случваше на земята, можехте да извикате линейка), мускулите се стягат. Зениците ви се превръщат в огромни черни тунели, а единственото, което можете да направите е да заплачете, макар че със същия успех бихте могли да избухнете и в бурен смях.