След като вече се изкачихме на голяма надморска височина, е време да се върнем долу, по-близко до морското равнище. Обуваме маратонките за бягане и тръгваме леко и спокойно, всеки със собственото си темпо.

Търсим онзи ритъм, при който не ни е толкова трудно, че да искаме да спрем, но все още е предизвикателство за нас да го поддържаме постоянно. Изминал е час и ето, тялото ни започва да усеща лек дискомфорт. Потиска го и продължаваме (някои от нас рязко увеличават скоростта, с която се движат), до финала – още час. Спираме постепенно. Въпреки умората, сме идеално спокойни. Тялото е отпуснато, но в стомасите ни се усеща приятният гъдел на еуфорията. Искаме да го направим отново.

При продължително бягане е напълно възможно да се надрусате! Бегачите имат дрога, която си произвеждат сами. Бягането (или друга физическа активност, която е предизвикателна за нас) освобождава анандамиди – химични съединения от групата на ендоканабиноидите, които са естествената „версия” на химикалите, които се произвеждат в организма след употребата на марихуана. Те именно са основните виновници за това, след тренировка или състезание, бегачите да се чувстват спокойни, отпуснати и релаксирани, въпреки физическото натоварване.

Освен това, след известно време, прекарано тичайки, мозъкът ни ще започне да отделя ендорфини, защото те са естествените „убийци на болка”, с които той се опитва да се справи с натоварването. Те обаче, имат „страничен ефект” – предизвикват еуфория. Колкото по-дълго бягаме, с толкова по-голяма сила „избухват”, а колкото по-мощно изригнат, толкова по-голяма еуфория усеща всеки бегач в момента, в който престане да предизвиква тялото си.

Източник: http://www.360mag.bg/posts/57915