Най-хубавото е, че ги няма страничните ефекти. Освен, може би, този с пристрастяването. Но нима е лошо да искаш да си в планината всеки ден, или да бягаш с часове? Нима е лошо да се движиш? Телата ни живеят чрез движението, а „коктейлите” от вещества, които ни поднасят, са наградата им за това, че сме ги запазили живи.

Ето и кои са факторите, които са необходими, за да бъде даден старт на производството.

След като сме били в планината, бягали сме и сме скачали с парашут, е време за кратка релаксация.

Прибираме се по домовете си. Събуваме обувките си и кръстосваме крака в скута си. Поемаме въздух, задържаме и издишаме. Поемаме пак, но по-бавно и издишаме още по бавно. Вдишваме и издишваме. Тялото започва да релаксира. Раменете се отпускат свободно, напрежението от врата се неутрализира. Цялото тяло се снабдява с кислород. Започва процес по самолечение. Всички болки се минимизират, мислите ни ни отвеждат на най-любимото ни място. Започваме да осмисляме преживяното през деня. И изведнъж умората изчезва, възприятията ни се изострят, възприемаме свободно всеки звук, всяко движение, което се случва около нас. Прилив на енергия навлиза в тялото ни и то започва да се усеща възстановено и готово за нови подвизи.

Когато се приберем вкъщи и започнем да вдишваме и издишваме, използвайки диафрагмата си (нали знаете, когато коремът се издува и свива, а гърдите не помръдват), автоматично увеличаваме кислородната наситеност на клетките. Повече кислород в клетките означава повече енергия и подобрени когнитивни способности. Тялото се отпуска и започва да се самолекува, ако е било наранено, защото се подобрява работата на парасимпатиковата нервна система. (Тя има отношение към разширяването и свиването на кръвоносните съдове, сърдечната дейност и честотата на дишане).

Дълбокото дишане повишава алфа вълните в мозъка и успокоява вълните със средна честота, което ни отвежда до спокойни и релаксирано, а не напрегнато, състояние на ума.

 Източник: http://www.360mag.bg/posts/57920