stzagora

ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Алкохолна и неалкохолна стеатозна болест - често подценявани състояния

Стеатозата – „мастен черен дроб“, представлява ексцесивна акумулация на триглицериди и други мазнини в черния дроб. В миналото изключително подценявано състояние и считано за бенигнено, днес знаем, че оставена без намеса, във времето може да прогресира до стеатохепатит, фиброза и в крайна сметка цироза. Статистически, около 30% от пациентите със стеатоза прогресират в следващите няколко години, 30% остават стабилни и 30% се подобряват.

Чернодробната стеатоза може да бъде класифицирана под няколко форми: алкохолна стеатозна болест и неалкохолна стеатозна болест, които могат да прогресират до стеатохепатит (неалкохолен стеатохепатит, алкохолен хепатит) и цироза. Друга класификация на стеатозата е хистологичната – тя може да бъде микровезикуларна, макровезикуларна или смесена.

Опасността от алкохолен рецидив: на кои молекулярни процеси се дължи?

За разлика от кокаина или хероина, алкохолът е широко достъпен и приет в различни култури. Той често се намира в центъра на редица социални ситуации и е част от живота на много хора. Но именно защото алкохолът е толкова често срещан в обществото, злоупотребата с него може да има сериозни последствия за всички ни.

Лечението на алкохолната зависимост може да бъде изключително предизвикателно начинание. Рехабилитационните програми представляват обичайна стратегия, но тяхната ефективност не е гарантирана. Едно от многото предизвикателства при борбата с пристрастяването е опасността от рецидив дори и след наблюдаем напредък. Причината, според изследователи от Brown University, се дължи на положението, че алкохолът всъщност покосява паметовите пътища в мозъка по много специфичен начин.

С други думи, въпреки че алкохолът е невротоксин, който причинява сериозни странични ефекти, пристрастеният мозък носи спомена, че субстанцията има възнаградителна стойност - за това се връща към нея. За да изследват съответните процеси зад адиктивното поведение, учените се насочват към плодовите мушици, тъй като молекулярните сигнали в техния мозък наподобяват тези при формирането на спомени и възнаградителни процеси при хората. Прибавяйки положението, че техният мозък се състои само от 100 000 неврона, докато при човешкия те са над 100 милиарда, плодовите мушици се оказват добър изследователски модел.

Екипът използва генетични средства, за да изключва избирателно гени, докато обучава мухите къде могат да намерят алкохол. Това им позволява да проследят кои протеини са необходими за осъществяване на поведението им. Един от тези протеини се оказва вече познат на учените под името Notch. Сигналният път, който се активира от протеина, всъщност се среща при почти всички многоклетъчни организми, което позволява на учените да генерализират резултатите и върху хората. Според публикацията в списание Neuron, сигналният път оказва влияние на генетичен рецептор от семейството D2-like, което кодира дали спомените са приятни или не. Вместо обаче да изключва или включва рецептора, сигналният път всъщност влияе на това коя негова версия ще се експресира в паметовите вериги. 

Ако при хората се случва по същия начин, допускат учените, една чаша вино е достатъчна, за да активира сигналния път, който обаче се връща към нормалното си състояние след около час. След три чаши, състоянието се връща към нормално след 24 часа. Ето защо екипът смята, че именно това постоянство води до промяната на начина, по който гените се изразяват в паметта.

Източник: puls.bg

Полицията в Пловдив задържала 11 малолетни и непълнолетни при акция срещу дрогата

След като директорът на пловдивската полиция Йордан Рогачев обяви, че инициира социално-отговорна кампания "Да пазим децата!“, с която служителите на реда приоритетно се ангажират със сигурността на ученици и възпитаници на учебните заведения, разположени на територията на областта, днес полицията в областния град изнесе обобщените си резултати от опарациите по линия "Антидрога“ сред подрастващите.

Психично болните в България: за да не броим до 2000 като през 14 век

В България броят на психиатрите е нищожен. При все повече психични заболявания. И ситуацията с клиниките е плачевна. Повечето болни така и не получават адекватно лечение. Защо? И кога най-после положението ще се подобри?

Над град Куклен в Родопите, недалеч от Пловдив, се намира манастирът "Св.св. Козма и Дамян", известен и като първата психиатрия в Европа в Средновековието. И до днес в притвора на една от двете църкви могат да се видят окови, свързани с вкопан в земята дебел синджир. Навремето са били 12. Душевно болните са били оковавани в тях и са оставали да пренощуват в църквата. Сутринта монасите им четяли молитви, а после са ги водили до аязмото, за да ги обливат с лековита вода. Първият ден обливането е продължавало, докато монахът броял до две. На другия ден продължавал до три. Така всеки ден с едно число отгоре. Краят на "терапията" настъпвал, когато монахът стигнел до 2000. Според легендите, този тип психиатрично лечение е давал резултат през ХIV век.

Седем века по-късно в сферата на лечението на душевно болните България все още брои. Това е констатация на европейски доклади не от днес. То се вижда. И по-важното: усеща се от всички, които са засегнати по някакъв начин.

Десети октомври - Световен ден на психичното здраве

От 1992 год. насам на 10 октомври всяка година светът отбелязва Световният ден на психичното здраве – ден за противодействие на стигмата на психичните заболявания в обществото, за повишаване на обществената грамотност по отношение на тези заболявания и последиците от тях.

Коронавирусът промени нашия свят – психосоциалните рискове и стресът са сред най-тежките проблеми на безопасността на нас, хората, поради това пандемията значително въздейства върху здравето ни, вкл. и върху психичното. А психичното здраве означава състояние на благополучие, равновесие и комфорт, за да може всеки от нас да е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и това, което върши, да се справя със стрес, да общува с другите без напрежение, да се развива активно и да изявява способностите си по добър начин.

Наргилето забранено за непълнолетни, 4000 лв глоба

Забранява се употребата и продажбата на тютюневи изделия, включително изделия за пушене, съдържащи тютюн или заместител на тютюн (растения, билки, плодове и изделия в твърдо или течно състояние), които могат да бъдат консумирани чрез процес на горене, нагряване или изпаряване, на лица под 18-годишна възраст. Това приеха депутатите на първо четене с промени в Закона за закрила на детето.

За засилване на дисциплиниращия ефект за спазване на ограничението е уредено, че се наказва глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. както продажбата и предлагането, така и допускането на употребата от непълнолетни на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневите изделия.

Откриха какво пристрастява към кокаина

Учените откриха необикновен белтък, който произвежда един от типовете имунни клетки в човешкия мозък и неговото потискане може да освободи човека от влечението към кокаина. Това обявиха нарколози в статия, публикувана в списание Nature Communications.
 
„Откритието е интересно поради това, че днес нямаме никакви начини за борба с кокаиновата зависимост, освен психотерапията. На пазара вече има лекарства, които потискат действието на фермента G-CSF и ние можем бързо да ги приспособим за борба с кокаина, когато разберем как точно действа този белтък“, заявява Дрю Киръли (Drew Kiraly) от Института за изучаване на мозъка „Фридман“ в Ню Йорк, САЩ.
 
Редовната употреба на кокаин предизвиква най-силната психическа зависимост и довежда организма до изтощение, което нерядко завършва с летален изход. Отсъствието на изразени признаци на физиологическа зависимост силно затруднява лечението на кокаиновата наркомания. През последните години нарколозите и молекулярните биолози нееднократно се опитваха да създадат различни препарати и дори вируси, потискащи кокаиновата зависимост или „насъскващи“ имунната система срещу молекулите на наркотика. В момента нито един от тях не е официално одобрен от надзорните органи и повечето от тях са изпитвани само върху опитни животни. Едва преди две години започнаха първите клинични изпитания на едно от тези вещества.Всички тези проблеми, както отбелязва Киръли, са свързани с едно обикновено нещо – учените до този момент не знаеха как точно кокаинът изменя работата на центъра на удоволствието и другите зони в мозъка и кои сигнални вещества и рецептори на нервните клетки отговарят за разчитането на неговите молекули.Американските нарколози успяха да дадат отговор на този въпрос като обърнаха внимание върху една обща черта на всички кокаинови наркомани – тяхната имунна система работи по по-различен начин отколкото при хората, които не употребяват кокаин. Това ги навело на мисълта, че психологическата зависимост може да бъде свързана не толкова с изменението в работата на мозъка, но и с организма като цяло.
 
Те проверили тази идея като сравнили образци от кръвта, извлечена от тялото на мишки, част от които страдали от кокаинова зависимост, с тази на други, които никога не са били доближавани до това вещество. Оказало се, че всички наркозависими мишки имали една обща черта – в кръвта им се съдържал необичайно много белтък G-CSF.Този пептид, както отбелязват нарколозите, се изработва не от невроните на мозъка, а от макрофагите и другите компоненти на имунитета. Той изпълнява две различни роли – стимулира костния мозък и го заставя да изработва гранулоцити, друг тип имунни средства, както и да защитава невроните от последствията от инсултите и исхемичната болест на сърцето. Последното, както предполагат Киръли и нейните колеги, може да е свързано непосредствено с развитието на зависимостта.
 
Като открили тази особеност учените проверили какво ще се случи, ако се въведат големи количества G-CSF в предната кора и в прилежащото ядро, двата главни „центъра на кокаиновата зависимост“ в главите на мишките и на хората. Както показал експериментът подобна „терапия“ накарала мишките да употребяват още повече наркотик, което потвърждава, че блокирането на този фермент може да помогне на хората да се откажат от кокаина.От друга страна, когато учените вкарали в мозъка им антитела, неутрализиращи молекулата G-CSF, мишките започнали да употребяват забележимо по-малко наркотик, което също може да означава, че блокирането на този фермент може да помогне на хората да се откажат от наркотика. За тази цел трябва учените да намерят начин да доставят антителата срещу C-CSF в кората и прилежащото ядро, което засега може да се прави само с помощта на директно инжектиране в мозъка.
 
Източник: actualno.com

За една година: над 20 000 деца в Германия с алкохолно отравяне

Тревожно развитие: в Германия все повече деца между 10 и 15 години постъпват в болница с алкохолно отравяне. За една година общият брой на децата и младежите, приети в болница след "алкохолна кома", е близо 20 500. В Германия броят на децата и младежите, които постъпват в болница след алкохолно отравяне, като цяло намалява. Увеличават се обаче случаите сред най-младите. Това става ясно от данните на статистическите служби на германските провинции, които са били анализирани от една от големите здравно-осигурителни каси (DAК).

Кофеин – как действа на мозъка и тялото?

Кафето или по-скоро активната му съставка – кофеин, е най-използваният психоактивен наркотик на планетата. Има множество причини за популярността на кофеина и повечето от тях са свързани с някои прекрасни ефекти върху тялото. На първо място – ободряващото, разбуждащо чувство, което влива енергия скоро след поглъщане. Това се дължи на факта, че кофеина „блокира“ свързването на аденозин в мозъка. Аденозинът е хормон, който води до умора и отпуснатост. Кофеинът води до отделянето и на естествени стимуланти като глутамин и допамин. Тези неврохимикали подобряват настроението и придават усещане за еуфория, по сходен механизъм с действието на друг психоактивен наркотик – кокаина. 

Десислава Шеинкова: Хазартът не е свързан с прием на вещество, но създава зависимост

Десислава Безинска-Шеинкова надгражда висшето си образование по психология с магистратура в областта на психология на управленията. Докторска степен получава в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград след защита на дисертация на тема „Психология на труда и професионална психодиагностика“. 
Има сертификат за „Позитивна психология“ от Университета на Северна Каролина с лектор по дисциплината Барбара Фредриксън. Сертифицирана е в направление „Позитивна психотерапия“ и „Хипноза и хипнотерапия“. От 2019 г. е и сертифициран Шуслеров терапевт.
Пълноправен член е на Дружеството на психолозите в България и негов координатор за Югозападна България. Член е и на Българската асоциация по хипноза. 
Автор е на книгата „Отровни стихове, легенди и една… Нимфея“. 
Води собствена практика в Благоевград и София, като работи предимно с възрастни и тийнейджъри. Сътрудничи и като трудов и организационен психолог. 

Подкатегории