Спрете пушенето, пазете белия си дроб, посъветва д-р София Ангелова, специалист по белодробни болести.
Тя подчерта личната отговорност на всеки от нас да пази респираторното си здраве като ограничи максимално токсичните вещества, които вдишва.

Спрете пушенето, пазете белия си дроб, посъветва д-р София Ангелова, специалист по белодробни болести.
Тя подчерта личната отговорност на всеки от нас да пази респираторното си здраве като ограничи максимално токсичните вещества, които вдишва.
Марина Попова, фамилен консултант, и Диляна Бондокова, клиничен психолог, са част от екипа на програмата за рехабилитация на зависими „Солидарност“ към сдружение „Фракарита България“. От над 5 години активно работят с хората с различни форми на зависимост и техните близки и семейства.
От 2003 г. програмата за рехабилитация и ресоциализация на зависими от алкохол, наркотици и хазарт в дневния им център е помогнала на десетки хора. Сдружението поддържа и единствената у нас Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта (НИЛНАХ). Тя е първата по рода си служба в България, създадена с цел да предоставя на цялото общество обширна и достоверна информация относно видовете психоактивни вещества, ефектите и рисковете от употребата на наркотици и алкохол, проблемната игра на хазарт, зависимостите и методите за тяхното лечение, местата за помощ в страната, както и насоки за родители, близки и учители.
Прессъобщение
От 1992 год. насам на 10 октомври всяка година светът отбелязва Световният ден на психичното здраве – ден за противодействие на стигмата на психичните заболявания в обществото, за повишаване на обществената грамотност по отношение на тези заболявания и последиците от тях.
Коронавирусът промени нашия свят – психосоциалните рискове и стресът са сред най-тежките проблеми на безопасността на нас, хората, поради това пандемията значително въздейства върху здравето ни, вкл. и върху психичното. А психичното здраве означава състояние на благополучие, равновесие и комфорт, за да може всеки от нас да е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и това, което върши, да се справя със стрес, да общува с другите без напрежение, да се развива активно и да изявява способностите си по добър начин.
Темата на тазгодишната световна кампания за 10 октомври е „Психично здраве за всички“, което подтикна Превантивно-информационния център по зависимости да обедини две предстоящи през м. октомври събития в обща кампания „Животът не е за смяна“:
Водещ на двете събития ще бъде психологът Минчо Николов от Фондация „Институт за съвременна психология“.
Очакваме ви, родители с вашите деца!
Туморите на главата и шията представляват около 4% от всички ракови заболявания. Хората на възраст над 40 години са изложени на по-висок риск. В световен план броят на регистрираните тумори на главата и шията расте. Симптомите обикновено са неспецифични, наподобяват простудно заболяване и рядко са причина за ранна медицинска намеса.
Различни общности и институции, които работят за спасяването на наркозависими лица, се обединяват във Варна, стана ясно на Конференция на Терапевтичните общности 2020. Според статистика от 2017 г., близо 30 000 са наркозависимите в България на възраст между 18 и 62 години. Данните на Националния фокусен център бяха изнесени от Наталия Шулика, председател на сдружение "Отвори очи“.
По улиците в Сърбия се появи нова дрога, синтетичен канабиноид, чието действие е 100 пъти по-силно от действието на марихуаната.
Това е шестата психоактивна субстанция, открита през последната година в Сърбия и която е включена в списъка на забранените контролирани субстанции.
Ако разговорите ви с детето ви за употребата му на вещества и други трудни теми свършват с караници, упорито мълчание или празен поглед, може би е време за нов подход. Активното слушане е комуникационно умение, което ви помага да отдалечите тона от гнева и мъмренето и да въвлечете детето си в истински разговор.
Кокаинът е по-достъпен в Европа от когато и да било, конфискуваните пратки са достигнали рекордните равнища през 2018 година. Това се казва в публикувания годишен доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. В анализа се посочва, че през последните 10 години се подобрява чистотата на кокаина, а продажната цена на дребно остава стабилна. Данните показват, че се увеличава и производството на синтетични наркотици. Европол също посочи, че незаконната търговия с наркотици се е засилила в условията на пандемия.
Стеатозата – „мастен черен дроб“, представлява ексцесивна акумулация на триглицериди и други мазнини в черния дроб. В миналото изключително подценявано състояние и считано за бенигнено, днес знаем, че оставена без намеса, във времето може да прогресира до стеатохепатит, фиброза и в крайна сметка цироза. Статистически, около 30% от пациентите със стеатоза прогресират в следващите няколко години, 30% остават стабилни и 30% се подобряват.
Чернодробната стеатоза може да бъде класифицирана под няколко форми: алкохолна стеатозна болест и неалкохолна стеатозна болест, които могат да прогресират до стеатохепатит (неалкохолен стеатохепатит, алкохолен хепатит) и цироза. Друга класификация на стеатозата е хистологичната – тя може да бъде микровезикуларна, макровезикуларна или смесена.
За разлика от кокаина или хероина, алкохолът е широко достъпен и приет в различни култури. Той често се намира в центъра на редица социални ситуации и е част от живота на много хора. Но именно защото алкохолът е толкова често срещан в обществото, злоупотребата с него може да има сериозни последствия за всички ни.
Лечението на алкохолната зависимост може да бъде изключително предизвикателно начинание. Рехабилитационните програми представляват обичайна стратегия, но тяхната ефективност не е гарантирана. Едно от многото предизвикателства при борбата с пристрастяването е опасността от рецидив дори и след наблюдаем напредък. Причината, според изследователи от Brown University, се дължи на положението, че алкохолът всъщност покосява паметовите пътища в мозъка по много специфичен начин.
С други думи, въпреки че алкохолът е невротоксин, който причинява сериозни странични ефекти, пристрастеният мозък носи спомена, че субстанцията има възнаградителна стойност - за това се връща към нея. За да изследват съответните процеси зад адиктивното поведение, учените се насочват към плодовите мушици, тъй като молекулярните сигнали в техния мозък наподобяват тези при формирането на спомени и възнаградителни процеси при хората. Прибавяйки положението, че техният мозък се състои само от 100 000 неврона, докато при човешкия те са над 100 милиарда, плодовите мушици се оказват добър изследователски модел.
Екипът използва генетични средства, за да изключва избирателно гени, докато обучава мухите къде могат да намерят алкохол. Това им позволява да проследят кои протеини са необходими за осъществяване на поведението им. Един от тези протеини се оказва вече познат на учените под името Notch. Сигналният път, който се активира от протеина, всъщност се среща при почти всички многоклетъчни организми, което позволява на учените да генерализират резултатите и върху хората. Според публикацията в списание Neuron, сигналният път оказва влияние на генетичен рецептор от семейството D2-like, което кодира дали спомените са приятни или не. Вместо обаче да изключва или включва рецептора, сигналният път всъщност влияе на това коя негова версия ще се експресира в паметовите вериги.
Ако при хората се случва по същия начин, допускат учените, една чаша вино е достатъчна, за да активира сигналния път, който обаче се връща към нормалното си състояние след около час. След три чаши, състоянието се връща към нормално след 24 часа. Ето защо екипът смята, че именно това постоянство води до промяната на начина, по който гените се изразяват в паметта.
Източник: puls.bg