ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ - СТАРА ЗАГОРА 

Енергийните напитки са популярни поради способността си бързо да увеличават енергията, концентрацията и издръжливостта. Те съдържат комбинация от кофеин, захар, витамини от група B, аминокиселини като таурин и други съставки, които обещават бодрост и повишена активност. Въпреки това, честата консумация на тези напитки предизвиква сериозни въпроси относно тяхното въздействие върху сърдечно-съдовата система.

Нов доклад на Американската асоциация за изследване на рака дава поглед върху сложната връзка между алкохола и рака. Авторите на проучването са изчислили, че 40% от всички случаи на рак са свързани с „модифицируеми рискови фактори“ - неща, които хората могат да променят. Консумацията на алкохол е един от тези фактори.

Видовете рак, които са свързани с консумацията на алкохол са: рак на главата и шията, рак на хранопровода, рак на черния дроб, рак на гърдата, колоректален рак и рак на стомаха.

Уникално проучване проследява мозъчната активност и поведението на пациент в продължение на пет месеца, разкривайки как ежедневните навици като сън, физически упражнения и настроение могат да повлияят на мозъка в продължение на дни. Откритията са описани в сп. PLoS Biology.

Изследователите установили, че мозъчната свързаност се променя с времето, като е под влияние на фактори като сърдечния ритъм, дишането и физическата активност. Дори малки промени в настроението могат да оставят трайни ефекти върху мозъчните връзки. Например променливостта на сърдечния ритъм по време на почивка силно корелира с мозъчната свързаност, подчертавайки значението на управлението на стреса и релаксацията.

Депресията за разлика от представите ни не се проявява непременно с очевидни симптоми като изразена тъга или отдръпване от близките. Подобни прояви могат да бъдат израз на депресия, разбира се, но не е задължително те да са обвързани, и тя да остане неразпозната и погрешно взета за тревожност или друго психично разстройство.

При някоя депресията се проявява с по-висока раздразнителност, скръб, безпокойство, прекалена самовглъбеност или продължаващо лошо настроение. Истината е, че трудно може да се разпознае депресията особено при тези хора, които не се чувстват комфортно да изразяват различни свои емоции или възприемат това за слабост и уязвимост.

Българските деца са сред най-пристрастените към социалните мрежи в Европа. Световната здравна организация ни поставя на челните места след Румъния и Малта. Това е реална зависимост, като тази към субстанции като алкохол, дрога, цигари, се посочва в данните. Предупреждава се, че пристрастяването може да има сериозни психически и физически последици.

“Нормално е децата да стоят пред устройствата до два часа дневно, но понякога родителите можем да направим компромис, като ги оставим малко повече пред мониторите”, заяви Антоанета Василева от Центъра за безопасен интернет.

Свръхобгрижените деца, които са засипвани с подаръци и привилегии, живеят без проблеми, нямат ангажимент към семейство и приятели, защото живеят за себе си. На практика са зависими. Поставени са в зависимост от своите родители. Но, бягайки от тази зависимост, търсят свободата в наркотиците или някъде другаде, защото не могат да се справят сами.

Този затворен кръг илюстрира една нова зависимост - зависимост от родителите. Защо се е появила? Защото сме спрели да се интересуваме от децата си. Не по телефона, не в чата, а очи в очи. И компенсираме гузната съвест с подаръци и привилегии. Какво се случва когато се загуби естественият контакт и какви са опасностите, които създават модерни зависимости, разказват психиатрите д-р Мариам Калудиева и доц. д-р Емил Калудиев от Медицински център "Дорис клиникс".