Според обобщените критерии на DSM-4 (Диагностично и статистическо ръководство) за диагностика на антисоциалното личностово разстройство, трябва да има клинични данни за трайно антисоциално поведение и жизнени проблеми във всяка от следните жизнени сфери - семейство, училище, закон и приятел, които да са започнали преди 15-годишна възраст и преди началото на употребата на каквито и да било психоактивни вещества. При хората с такова разстройство закономерно се наблюдава поведение на насилие и криминалност, невъзможност за емпатия, манипулативност, импулсивност, липса на съчувствие.
Тези симптоми често се проявяват още в ранна възраст с криминални и антисоциални прояви - измъчване на животни, палежи, чести сбивания, конфликност и т.н. Около 60% деца и подрастващи с такива прояви развиват антисоциално личностово разстройство като пораснат. Епидемиологичните изследвания показват, че над 80% от лицата с антисоциално личностово разстройство имат проблеми с пвихоактивните вещества. Затова най-честата причина за първия контакт между пациента и терапевтичните служби е проблем с веществата и чак по-късно, в хода на интервюто се откликват клинични данни за диагностика на антисоциално личностово разстройство.
Когато зависимите пациенти с антисициално личностово разтсройство попадат на лечение във връзка със злоупотреба или зависимост от вещества, като цяло прогнозата е доста песимистична. Тези пациенти са склонни към манипулация на персонала и останалите пациенти, внасят дроги или алкохол и често проявяват агресивно поведение. При коморбидните (едновременно наличие на разстройтства, свързани с употребата на ПАВ и психиатрични разстройства) пациентис антисоциално личностово разстройство и зависимост от вещества рецидивите са много по-чести в сравнение с тези без личностово разстройство. Те рядко завършват терапевтичната програма и, най-често отпадат от лечението още през първите няколко дни, най-вече заради високата импулсивност. Правилната диагностика на антисоциалното личностово разстройство е особено важна ако терапевтичната програма използва групови техники. Дори един пациент с антисоциално личностово разстройство, ако е включен в групата, е в състояние да блокира работата.
От диагностична и терапевтична гледна точка е нужно да се отбележи разликата между антисоциалното личностово разстройство и антисоциалното поведение. Много клиенти с проблеми с вещества демострират определени антисоциални черти в поведението си, но това съвсем не означава, че те страдат от антисоциално личностово разстройство. Данните показват, че в цялата популация на клиенти с антисоциални поведенчески прояви, само 11-12% имат антисоциално личностово разстройство. Истинското антисоциално личностово разстройство (в по-старите класификации е определено като психопатия) е биологично състояние. При тези пациенти има установими нарушения във функционирането на мозъка, докато при пациенти с антисоциално поведение такива биологични разстройства не се отктриват и тяхното поведение преди всичко е продукт на паталогично и дисфункционално социално обучение. Тази диференциация е много важна, защото лечебните резултати при двете групи се различават съществено. За съжаление данните от контролирани изследвания върху ефективността на много терапевтични стратегии за лечение на пациенти с антисоциално личностово разстройство са песимистични. Те почти не се повлияват на терапията. Същевременно, редица терапевтични модели, най-вече дългострочните програми за поведенческа модификация (терапевтични общности) са ефективни за пациенти със заучено антисоциално поведение и зависимост от веществата.
По една или други причини, DSM-4 и МКБ-10 не са подходящи за диференциална диагностика между антисоциалното личностово разстройство и антисоциалното поведение. Прилагането на критериите на тези две квалификации води до свръхдиагностика на това личностово разстройство. Значително по-чувствителен и по-валиден инструмент е Psychopathy Checklist, създаден от канадския психолог Робер Хейер преди около 20 години. Използва се рутинно в повечето страни, особенно при съдебно-психиатричните експертизи.
Източник:
Куценок, И., Димитров, Г., Злоупотреба и зависимост от псохоактивни вещества, София, 2004.
