Новите социално-икономически и природни реалности правят живота по-хубав и по-атрактивен. От друга страна, значително се ограничава двигателната активност на съвременния човек. За сметка на това се увеличават начините за търсене на удоволствия и релакс без никакво усилие: да се напия, да се напуша или „наям“ с психоактивни вещества. В днешните „парникови” условия децата, младите и възрастните хора страдат от „мускулен глад”. Времето за двигателни дейности остава все по-малко, все по-сложно се компенсира недостигът на движения.
Повишените изисквания към интелектуалната подготовка в съвременния свят, съчетани с нездравословните условия на живот, продължителният престой пред компютърния и телевизионния екран, системното ползване на транспортни средства вместо ходене „пеша”, редицата технически улеснения и удобства в бита благоприятстват обездвижването, агресията, търсенето на лесни удоволствия. Всички тези предпоставки ни отвеждат до паниката „Ами сега?“. Родителите обвиняват учителите. Учителите обвиняват родителите. И всички те не знаят какво се случва с децата. Всъщност мога да предложа един прост начин за излизане от ситуацията на безнадежното затлъстяване, агресивното поведение и употребата на психоактивни вещества. Задоволяване на „мускулния глад на тялото ни“. Да направим първата стъпка, като разгледаме какво представлява опорно-двигателната система и защо двигателната активност помага на всеки да се чувства добре без да се налага да употребява психоактивни вещества?
Опорно-двигателната система сесъстои от костите, ставите и мускулите, които функционират заедно за постигане на основната роля на тази система: поддържане на положението на тялото и движението на тялото и неговите части в пространството. Двигателният апарат е съвкупност от опорни органи (кости и стави) и активни органи (мускули) у животните и човека. Условията на живот и начинът на движение влияят на оформянето и развитието на опорно-двигателния апарат. Движенията са резултат от съкращаване на мускули, които променят положението на костите в определени стави. Нарушенията в опорно-двигателната система условно се разделят на: увреждания и заболявания в детска възраст и увреждания и заболявания при възрастните.
Всичко това е, условно казано, информация, която всеки е получил от един или друг източник.
Къде обаче е връзката между липсата на добра двигателна активност, лошото функциониране на двигателния апарат и рисковите поведения? Повишавайки двигателната активност и задоволявайки мускулния глад, научаваме тялото си да изработва хормоните на щастието (ендорфините). Те се изработват в главния мозък и оттам се насочват по целия организъм, въздействайки на различните рецептори. Чрез тези рецептори ендорфините регулират живота ни: формират емоции, защитават от стрес, коригират дейността на имунитета и заздравяват раните ни. Благоприятстват за понижаване на рисковите поведения. Да, това съвсем не е шега. Обездвижването и липсата на двигателна активност водят до анхедония (невъзможност за преживяване на удоволствие). От своя страна, това кара хората да изпитват силна тревожност и да търсят външни стимули, за да се почувстват по-добре. За щастие, ендорфинната система може да бъде нормализирана. Можем при добра воля и време да задоволим мускулния глад и да натрупаме мускули, а така всеки от нас може да принуди своето тяло да изработва повече ендорфини без да използва външни стимуланти като психоактивни вещества.
Исрено ваша Радост Овагимян, психолог
