По употреба на алкохол, тютюн, канабис и ранни сексуални контакти българските тинейджъри заемат едни от първите места в света. А психиатричната помощ в България е оскъдна. Пандемията влоши тази ситуация фатално.
Има една рискова група спрямо Ковид-19, за която почти не се говори - хората, които употребяват наркотици. Техният начин на живот, уврежданията, които вече имат, стигмата над тях и социалните ограничения ги правят лесна жертва на вируса. Проблемът го има в целия свят. В Канада се отделят милиони, за да се изградят временни убежища на бездомните наркомани, във Франция, Англия и Германия местните национални структури излязоха с редица мерки.
Основните рискове, заплашващи тези хора, са няколко - лоша хигиена, безразборни контакти, липса на възможност за социална дистанция. Има и други - опиоидните вещества по принцип потискат дихателната система и атаката на вируса за тях може да се окаже смъртоносна на по-ранен етап от заболяването, отколкото при други хора. Натоварената система на Спешна помощ пък забавя, понякога фатално, намесата при предозиране.
Дотук става дума за хората, които живеят на улицата и употребяват незаконни наркотици. Силно затруднени са редица терапии и за онези хора, които се борят с проблема - става невъзможна груповата работа, консултациите със специалист също са под въпрос. Как стои въпросът в България и прави ли се нещо? Разговаряме с д-р Иван Добринов, началник на Отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница в Раднево.
"Проблемите се увеличиха рязко"
"След началото на пандемията, проблемите се увеличиха рязко, казва той. Достъпът до лечение е силно затруднен. В болницата, където работя, постъпват зависими в изключително занемарено състояние: с множество недиагностицирани и нелекувани телесни и психични заболявания, често останали на улицата, без средства за препитание, без документ за самоличност, без мрежа за подкрепа, понякога дори без дрехи и обувки. Възстановяването им е огромно предизвикателство."
През март, когато започна пандемията и бяха наложени строги ограничения в България, д-р Добринов наблюдава мобилизация сред своите пациенти - повечето от тях осъзнават нуждата от наложените ограничения и се включват активно във всички необходими дейности. Временно се прекратяват много от рехабилитационните програми, налага се да се въведат нови форми. Активно се работи върху спазването на личната хигиена.
В същото време се прекратява дейността на групите за самопомощ и взаимопомощ, груповите терапевтични дейности, трудовата терапия извън отделението. Прекратяват се домашните и градските отпуски, свижданията с близките. Всичко това намалява ефекта от лечението и засилва тревожността у пациентите, които и без това са лабилни. "Тогава, а и сега, се отрази и хроничният недостиг на персонал, казва д-р Добринов.
"Изключително затруднени са и консултациите със специалисти в други здравни заведения. Подходът при пациенти с психични заболявания, опасно поведение и съпътстваща инфекция с Ковид-19 не е ясно регламентиран и появата на такива случаи създава огромно напрежение и хаос."
Болните остават нелекувани
При съществуващите условия в Раднево - тя е най-голямата в страната държавна психиатрична болница, но и другаде условията не са кой знае колко по-различни, самият вирус сякаш щади персонала и пациентите. Ковид-19 в болницата в Раднево не се развилня през изтеклата година, макар че има случаи на болни сред персонала. Пациентите останаха защитени от него.
„През тази година броят на постъпващите не е много променен от обичайното“, казва д-р Добринов: "Това, което прави впечатление, е запуснатото състояние на дълго нелекувани болни с тежки проблеми: агресия, автоагресия, психози, телесни усложнения, тежък срив на социалното функциониране. Около 1/3 от хоспитализираните при нас са настанени на задължително или принудително лечение със съдебно решение поради опасно поведение или извършени противообществени деяния по болестни мотиви. Много хора постъпват по спешност. В края на януари и началото на февруари очакваме ежегодната вълна от пациенти с тежки рецидиви. Надявам се да се справим, както сме го правили досега!"
В момента цялото отделение се тества с бързи антигенни тестове, целта е вирусът да не влезе вътре, защото тогава ще стане страшно. Макар и с усмивка, д-р Добринов споделя и една допълнителна трудност, причинена от борбата с коварния вирус. „Дезинфекцираме отделението със спирт, а в него лежат алкохолици. Нали си представяте какви мерки за сигурност трябва да взима персонала, за да го опази недосегаем. И тази миризма, която се разнася из отделението непрекъснато, никак не помага на пациентите...“. Така стоят нещата зад стените на психиатричната болница, а какво става в семействата, в които има наркозависими?
През месец май 2020 г. СЗО представи свое проучване на 45 държави, в което българските деца на 11, 13 и 15 години бяха класирани на едно от първите места по употреба на алкохол, тютюн, канабис и ранно начало на сексуалния живот. Дали като страничен ефект на противоепидемичните мерки контролът в семействата не е помогнал да се намали употребата на наркотични вещества в групата на подрастващите? Дали не е станало по- трудно и снабдяването с тях? Родители на проблемни деца не мислят така.
"Цялата ситуация с пандемията послужи на хората с активна употреба да отложат лечение и да се оправдаят с обстановката“, казва Ц.П., майка на наркозависим младеж и добавя: "Но дори да имат желание за лечение, постъпването стана почти невъзможно. Да се влезе някъде за детокс е изключително трудно, има хора, които го чакат и няма да го дочакат. В тази посока у нас никой не мисли", казва тя. „При моето дете ограниченията не оказаха влияние върху употребата, казва В.Л. - друга майка на непълнолетен. „Пагубно въздействие оказа ситуацията върху децата и техните семейства, които точно в този момент търсят лекарска и терапевтична помощ."
Затворени врати и непълноценна терапия
Д-р Иван Добринов, психиатър от болницата в Раднево
Според д-р Добринов и снабдяването с психоактивни вещества в тази група е останало непроменено високо, защото така или иначе те си ги поръчват от интернет и ги получават безпрепятствено. Но ако това важи за дизайнерските дроги, то опиоидите продължават да се разпространяват физически на улицата и мерките срещу пандемията водят до по-ограничено предлагане. Ефектът, според Европейския център за мониторинг на наркотици в Лисабон, ще бъде засилено търсене на лечение. И въпросът пак опира до затворените врати и до непълноценните възможности за терапия.
Някои зависими в България, а и по света, получават помощ от групи като „Анонимни алкохолици“ или „Анонимни наркомани“. Като хора, осъзнали своята нужда от подобна терапия, те продължават сбирките си онлайн. За други, обаче, нещата стоят различно.
„За съжаление системата в България е неадекватна и без Ковид-19“, казва М.П., който се възстановява от зависимост. „Ако разчитах на системата, щях или да съм в затвора, защото след употреба няма как да не прекрача закона, или да съм умрял. Има клиники които са държавни, но не се прави нищо за тях и техния персонал. Работят в ужасни условия и получават мизерни заплати, а тези хора ми спасиха живота. И съм им вечно благодарен!“.
Източник: dw.com
