Стимулантите са група от психоактивни вещества, които имат за основно действие повишаване активността на централната нервна система. Сред тях се изброяват едни от най-разпространените и разпознаваеми по име наркотици, които почти всеки е чувал – кокаин, амфетамин, метамфетамин и екстази (другото име на което е MDMA).

Стимулантите проявяват действието си на ниво синапс – това е мястото на връзка между два неврона. Обикновено единият неврон – пресинаптичен – отделя вещества в синаптичното пространство (това между двата неврона). Тези вещества се наричат невромедиатори, които реагират със специфични рецептори по повърхността на другия неврон (постсинаптичен) и по този начин предават определен сигнал.

Много от невромедиаторите се съхраняват като готови вещества в малки „мехурчета“ в неврона, близо до мястото на синапса, готови да бъдат освободени в синаптичното пространство.

В регулацията на този процес съществува нещо, наречено „обратен захват на невромедиатора“ – когато молекулите му са свършили работата си в синаптичното пространство, за да спрат да стимулират постсинаптичния неврон, те се всмукват обратно в пресинаптичния.

Стимулантите работят като стимулират извънредно обилното освобождаване на невромедиатори от групата на катехоламините от пресинаптичните депа. Тези катехоламини са допамин, серотонин и норадреналин и участват активно в мозъчната система на възнаграждението. Друг механизъм на действие е потискане на обратния захват на катехоламините, поради което те престояват повече време в синаптичното пространство. И в двата случая количеството на катехоламините е повече от нормалното, което предизвиква еуфорично състояне и другите ефети на тези наркотици.

Острата интоксикация протича с разстройства в поведението и възприятията – еуфория и чувство за прилив на енергия, бодрост, идеи за мегаломания, предизвикателно поведение, лабилност на настроението, зрителни и слухови халюцинации; ефектите засягат и цялото тяло с учестен пулс (тахикардия), аритмия, промени в кръвното налягане, изпотяване, студени тръпки, гадене и повръщане и др.

Продължителната употреба причинява безапетитие, проблеми със съня, отслабване на теглото, агресивно поведение и зависимост.

Синдромът на зависимост

Той се развива у около 30-40% от хората, употребяващи регулярно стимуланти в продължение на 3-4 години. В западните страни обаче зависимостта към кокаин се открива у 55% от регулярно употребяващите го. По-голям риск от зависимост има при употреба на амфетамин, метамфетамин и кокаин, отколкото на екстази. По-чест е синдромът на зависимост у мъжете и у тези, които приемат веществата чрез смъркане или инжектиране.

Диагнозата зависимост към стимулант се поставя, при наличие на поне 3 от долнте критерия при повтаряща се употреба през последните 12 месеца:

• Загуба на контрол въру приема
• Компулсивност на употребта (craving)
• Толеранс – необходимост от покачване на дозите за постъгане на търсения ефект
• Абстинентни симптоми при прекъсване на употребата
• Облекчаване на абстинентните симптоми при прием на стимуланта
• Продължаване на употребата, въпреки че употребяващият е наясно от щетите, които това му нанася.

Абстинентен синдром

При амфетамините той се появява 2 до 4 дни след последния прием, пикът му е на 7-10-ти ден и трае от 2 до 4 седмици. За кокаина абстинентните симптоми започват едва след 1-2 дни и продължават 1-2 седмици.

Сред абстинентните симптоми са отпадналост, летаргия, потиснато настроение и раздразнителност, психомоторна забавеност или пък свръхактивност, силно желание за наркотика (craving), повишен апетит и промяна в съня – безсъние или пък прекалено дълъг сън.