Лесно ли се разпространява така наречената дизайнерска дрога сред децата?
Изключително лесно, тъй като основният поток е по интернет. Децата много добре знаят как и от къде да се снабдят. Освен по интернет има и други канали. Преди няколко години имаше огромен скандал с верига магазини, където се продаваха синтетични наркотици, регистрирани като нещо друго – соли за вана, ароматен тамян, хранителни добавки. Идеята на новите синтетични наркотици е молекулата на стари наркотици да бъде модифицирана, така че да се получи ново вещество, което всъщност е все още легално. Много често обаче то има по-непредсказуеми ефекти от останалата дрога.
Децата знаят ли какво всъщност купуват?
В повечето случаи знаят, че купуват нещо, с което да се надрусат, но нямат никаква идея за рисковете. Всъщност никой не знае какви са рисковете, защото тези вещества сега излизат. Те не са изследвани и никой не знае какво да очаква. Много често самите деца също нямат идея какво купуват. Това не е фармацевтичен продукт, особено в тези нови смеси за пушене. В тях обикновено има няколко различни вещества, които се представят като една нова, много яка трева, а всъщност те действат много по-силно от обикновената марихуана и много по-често дават телесни и психиатрични усложнения. При нас попадат младежи с тежки шизофреноподобни психози, с тежка физическа агресия. Такива неща до преди около 10 години нямаше. Много често самите деца нямат точна информация какво са употребили. Използват различни жаргонни имена като чай, бонзай, билков тамян. Децата нямат концепция за смърт, рисковете за тях изглеждат абсолютно абстрактни. Те се чувстват в пълна безопасност.
Т.е. за тях всички тези наркотици са безопасни?
Те смятат, че не може да се оформи зависимост. Мислят, че след като това вещество е легално, то е безопасно. И това е част от рекламната стратегия. В много от случаите тестовете не ги засичат. Много по-евтини са от старите наркотици. Това са химически вещества, които се внасят основно от Китай. Има няколко групи. През последната година в ЕС има регистрирани нови, изключително опасни синтетични опиоиди, най-вече производни на фентанила.
Тези наркотици убиват ли?
Има случаи, в които хероиново зависими наркомани са си инжектирали подобни вещества. Това води до свръхдоза, кома и в някои случаи – смърт.
Как се отразява такъв наркотик на дете, което е на 13, 14, 15 години?
Рисковете са много по-големи. В тази възраст организмът все още се развива, мозъкът все още се развива и пораженията са много по-тежки. Има най-различни варианти – от епилептични гърчове, колапс до шизофреноподобна психоза или панически атаки и физическа агресия. Младите все по-често комбинират няколко вещества в различни количества. На практика ефектът е непредсказуем.
Тези поражения от какво са следствие – еднократна доза или системно приемане?
Страшното при новите синтетични наркотици е, че е възможно и при отделни приеми да доведат до усложнения. Има пациенти, които са по-чувствителни. Те са пробвали два-три пъти нещо и са отключили психоза. Всичко е индивидуално, а липсата на информация прави нещата много трудни.
Къде лекуваме зависимите деца, след като в отделението в болницата в Раднево се приемат младежи над 18 години.
Официалното становище на държавните институции е, че такива деца се лекуват в детските клиники и отделения, консултират се в Превантивните центрове. На практика обаче е почти невъзможно детето да бъде хоспитализирано. Единствено във Варна и София има общи психиатрични детски отделения. Специализирани програми за проблемна употреба на психоактивни вещества от деца няма. Ако се овладява нещо в отделението, това е вторичното усложнение. Примерно острата психоза. След това го пускат и то отново попада в Спешния център или токсикологията. Нямаме продължително етапно лечение, каквото се изисква по стандарт в такива състояния. Лечението изисква първо овладяване на острите усложнения, после продължителна психосоциална рехабилитация, така че да се овладее проблема с веществата. Детските психиатрии също са много малко. Обикновено децата попадат в Спешния център, позакрепва се състоянието, пускат ги и те отново отиват да приемат.
Работата с психолог помага ли в тези случаи?
Ходенето при психолог не е достатъчно. Много е важно да има специализирана програма с мултидисциплинарни екипи, защото се налага намеса на различни специалисти по време на лечението. Тази проблем изисква много специфичен подход.
Не е ли тук мястото да се намеси държавата?
Държавата има ангажимент в три сфери – намаляване на търсенето, намаляване на предлагането и намаляване на щетите. Общините имат Превантивно-информационни центрове, които отговарят за превенцията по училищата . Идеята е да се намали търсенето. Митници, полиция също имат важна роля. Те отговарят за разпространението. Нашата роля е да стабилизираме хората, които вече имат проблеми. Най-тежките случаи обаче не получават помощ. В центровете детето може да се консултира. Ако гони баба си с брадва обаче, то няма работа там. Трябва да бъде задържано. Друг проблем е , че покрай фитнес и спортове, много деца употребяват стимуланти, в комбинация със стероидни препарати. Те са физически добре тренирани, в същото време много агресивни. Имали сме такива младежи, които чупят ръце, скачат през терасата, сбиват се с полицаи.
Къде е ролята на родителите в подобни случаи. Изобщо днешните деца имат ли страх от някой?
В такива ситуации родителите обикновено са обвинявани, което е много неприятно. Всъщност те имат нужда от сериозна и адекватна подкрепа.Реакцията на обществото като цяло е: „Вие сте го изтървали”, „Вие сте виновни”, „Не сте го гледали, не сте го пазили”, „Сбъркали сте във възпитанието”. От една страна родителите се срамуват, а от друга - са напълно безпомощни да се справят. Правилно е да има служби, които да помагат на родителите. В Пловдив има сдружение „Майки срещу дрогата”. В Стара Загора има група за близките на хора със зависимости, която работи по 12-стъпкова програма. Организирана професионална помощ много трудно може да бъде намерена. Най-често близките се спасяват самостоятелно. Имали сме случаи, в които цялото семейство пази детето. Това не решава проблема. Когато го пуснат, винаги има риск. Има частни терапевтични общности, които обаче са много скъпи. Има деца, които бягат от вкъщи и скитат. При новите наркотици се наблюдава и увеличение на момичетата, които ги ползват. Съотношението момчета – момичета вече е 1:1.
Кога трябва да се обясни на децата за какво всъщност става въпрос?
Проблемът е, че те са много по-информирани от нас. Децата трябва да се научат да мислят самостоятелно, да правят селекция на информацията, да различават манипулацията и рекламното послание от достоверната информация. Те не могат да подбират адекватната информация. На тази възраст нямат усещане за застрашеност. Вярват на рекламните послания, че не може да се оформи зависимост и всичко им изглежда безопасно. Това е много сериозен проблем, защото на децата им е интересно да правят нещо забранено и ново.
Има ли смъртни случаи от този вид дрога?
Това е другият проблем. Обикновено като причина за смъртта се посочват някои от вторичните усложнения. При стимулантите това са най-често сърдечно-съдови нарушения, а те се дължат на първичното заболяване, което е проблемът с веществата. Хаосът е много голям, а най-лошото е, че държавните институции вървят след събитията или отчитат дейност на хартия.
Нашият гост: Д-р Иван Добринов е завеждащ Отделението по зависимости към алкохол и наркотици в Държавна психиатрична болница - Раднево и консултатнт към Сдружение "Майки срещу дрогата".
Автор: Николина Николова
