Някои физически и умствени дефицити могат да се дължат на консумация на алкохол от страна на майката, но се оказва, че могат да се появят и когато бащата е приемал редовно алкохол преди зачеването.

Доказано е, че сперматозоидите носят много повече от генетична информация. В тях е открита епигенетична информация, която също влияе върху развитието на ембриона. Епигенетичната информация представляват фактори извън самата ДНК, които променят начина, по който се изразяват гените в организма. Те са свързани с ДНК, но не влияят на структурата ѝ.

Множество от факторите, които влияят на епигенетичната информация, предадена чрез сперматозоидите, се определят от поведението и навиците на бащата.

Ново научно изследване разкрива, че освен у майката, консумацията на алкохол и у бащата също може да доведе до фетален алкохолен синдром. Наблюдава се, че може да възникне и само при пиене на алкохол от страна на бащата и влияе на оформянето на лицето, черепа и мозъка на бъдещото дете. Тези наблюдения са в случаи на прекомерна консумация на алкохол – повече от пет питиета на ден.

Други научни изследвания откриват, че пиенето на алкохол допринася не само за фетален алкохолен синдром у бебетата, ами и за промени в поведението, както и за повишен риск от сърдечни проблеми. Когато мъж пие алкохол, шансът неговият партньор да забременее може да се намали значително – в някои случаи, с до 50%.

Феталният алкохолен синдром се получава вследствие на прием на алкохол от майката по време на бременност. Това състояние се изразява с проблеми в мозъка и нервната система, както и физически аномалии като намален обем на главата и мозъка, както и малки очни отвори. То е характерно и със забавяне на физическия растеж.

Що се отнася до бременността, консумацията на алкохол представлява значителен рисков фактор, който може да предразположи към нарушено качеството на живот още преди бебето да е излязло от майчината утроба. Състояния като фетален алкохолен синдром оставят трайни последствия, които изискват години лечение.

Източник: puls.bg